— Аз съм сестра Майра.
Трайстин кимна. Омъжените жени използваха личните си имена.
— Не, вече пренесох покупките си на два пъти.
— Ще трябва доста да платите, когато изпращате целия този багаж до Нефи.
Той се засмя.
— Не, всичко е за тук.
— Ще гостувате на приятели?
— На стари и нови. Но нима ние не сме деца и приятели на Бога и неговия Пророк? — Тези думи предполагаха още една малка стъпка, намекваща, че настоящото ръководство на възвращенците не беше съвсем безпогрешно.
— Деца и приятели… странен начин човек да изрази мислите си.
Вместо да отговори пряко, Трайстин се усмихна.
— Той е нашия Отец. И всички, които се ползват от Неговата щедрост, би трябвало да бъдат приятели. Така че… — Трайстин разпери ръце, за да продължи с жест намека си. Засега беше сигурен, че теологичната основа, върху която се опираше, бе непоклатима. Знаеше, че постъпва лицемерно, имайки предвид начина, по който щеше да употреби закупената апаратура.
— Може би трябва да се отдадете на общуване с Бога, братко Хайрис. Имате дарбата за това. — След тези думи сестра Майра мъдро поклати глава.
— Боя се, че не е по силите ми. Когато човек е видял безбройните звезди в Неговите селения, едва тогава осъзнава колко велико е творението Му. — Трайстин замълча и се усмихна свенливо. Беше трудно да приказва едновременно като благочестив вярващ и като оцелял след бойната си мисия войник, без да прозвучи прекалено неестествено. Струваше му се, че думите му са помпозни, изпълнени с абсолютни небивалици. — Предполагам, че се увлякох.
— Виждали ли сте… другите хора?
— Еко-Извергите ли? — Трайстин беше подготвен да очаква подобен въпрос. — Да. Виждал съм корабите и труповете им.
Сестра Майра хвърли поглед назад.
— Те наистина ли са дребни и мургави, с хлътнали очи? Наистина ли приказват непристойни неща?
Трайстин вдигна високо брадичката си.
— Някои са такива. Други са високи и светли.
— Разправят, че всички са като роботи, повече машини, отколкото хора.
— Не съм запознат с това. Изглеждаха като хора и умираха като хора. — Трайстин замълча, долавяйки, че засяга деликатни проблеми. — Някои се биеха смело, други не. — Той сви рамене и понечи да вдигне втория пакет.
Сестра Майра го последва.
— Малко приличате на Колин, но той е по-млад. Прощалното му увеселение беше миналата година.
— Ще се моля мисията му да завърши успешно и той да се прибере у дома. — Трайстин отнесе пакета зад вратата в стаята си. Сестра Майра остана отвън. Очевидно никак не ѝ беше горещо сред жегата на ослепителните слънчеви лъчи.
Трайстин изтри чело с ръка.
— Вие сте като повечето хора от Нефи. Там е по-хладно.
Трайстин кимна утвърдително.
— Той беше единственият ми син — добави жената.
Какво би могъл да ѝ каже? Че няма почти никаква вероятност младият Колин да се завърне у дома? Той прехвърли тежестта на тялото си от единия върху другия крак и изрече меко:
— Бих желал да мога да погледна в бъдещето и да ви разкрия какво виждам там, но както всички знаем, това е единствено по силите на Бога. Ние просто трябва да следваме упорито волята Му.
— Той беше висок като вас и усмивката му приличаше на вашата.
— Няма никой друг като вашия син, сестро Майра, и аз ще се моля заедно с вас Бог да го закриля и да го върне у дома. — Макар че дори и старият християнски бог бе успял да съживи само един от синовете си сред мъртвите.
— Мислите ли, че войната някога ще свърши?
— Всичко има край.
— Исках да кажа, дали ще свърши скоро. — Сестра Майра замълча и след малко добави: — Пророкът е казал, че някой ден ще се завърне и всички ние ще заживеем в мир.
Всичко, което изричаше Трайстин, го отвеждаше във все по-дълбоки води. Той сви устни, преди да отговори:
— Не съм специалист по военна тактика. Аз съм такъв, какъвто ме виждате. Видял съм много неща; видял съм хора, които би трябвало да живеят като братя и сестри, а те се избиват безпощадно помежду си. — Трайстин престана да приказва, решавайки, че не бива да изказва мислите си прекалено открито. — Битките трябва да престанат. Бог е казал да предаваме словото Му на онези, които не вярват, но аз, като обикновен човек, не успявам да проумея как един мъртвец би могъл да чуе Божието слово. Дори и Пророкът е писал: „Не казвай «аз ще помогна на братовчед си, вместо на своя съсед», защото всички мъже и жени са съседи пред погледа на Бога“.