— Те ще престанат ли, ако престанем ние? Казвате, че войната би трябвало да свърши, но дали наистина ще стане така? Дали краят ѝ ще дойде скоро, та Колин и другите момчета да се върнат по домовете си? — попита сестра Майра.
— Не зная. Това е нещо, което самият Господ Бог ще обяви. — Трайстин все още не беше решил как да оповести, че волята на Бога е тъкмо такава. Нито пък знаеше докога може да разпространява кълновете на идеите си, без да го разобличат като еретик. Докато приказваше, не преставаше да се пита защо така настойчиво се стреми да изразява мислите си, излизайки извън точно посочените задължения в бойната си мисия. Та той дори не бе изпълнил възложената му задача — нито пък беше измислил по какъв начин да я промени, за да постигне онова, което желаеше. Но щом хора като сестра Майра изпитваха чувства, подобни на неговите, изпълнението на първоначалната му мисия нямаше да означава нищо. Затова добави още няколко пророчески думи, надявайки се, че в бъдеще ще може да се опре на тях:
— Всичко, което мога да направя, ще бъде направено, а то е онова, което ми поръча Бог.
— То наистина е много, братко Хайрис — кимна сестра Майра. — Желая ви успех! — Тежките ѝ обувки заскърцаха по циментовия под, докато тя вървеше бавно към гишето.
Трайстин се прибра в стаята и затвори вратата след себе си. Изтри чело с ръка. Предстоеше му да свърши много работа — трябваше да конструира лазера, но и да измисли как да осъществи плановете си — искаше да използва сляпата вяра на възвращенците, макар че някои щяха да го нарекат „сантиментален глупак“, ако научеха какви мисли витаеха в ума му. Но, по дяволите, възвращенците също бяха хора. Ултийна щеше да го разбере. Родителите му също. После сви рамене. Имаше и такива хора като онзи полицай в парка при Скалите и като онзи фанатизиран възвращенски офицер, който би продължил да се бие вечно. Това бяха хора, които отказваха да погледнат извън тесния кръг на своите предразсъдъци. Те бяха прекадено много и от двете страни.
Трайстин погледна към „Книгата на Торен“ на масата, надявайки се, че ще успее да открие отговори на въпросите си между редовете на светото писание. Самите думи нямаше да му разкрият нищо ново.
Усмихна се. Нима наистина можеше… Можеше да стане пророк? Син Божий и храм, построен за три дни… пък и кой би могъл да убие някого, за когото хората смятат, че вече е мъртъв? Ако успееше да свърже правилно тези идеи с убийството, което командването му бе заповядало да извърши… тогава може би щеше да успее да разклати вярата на възвращенците.
Взе „Книгата на Торен“ и започна да прелиства страниците. Лазерът можеше да почака няколко минути.
63.
Погледът на Трайстин се отклони от тънкия сноп листове на масата към трите отделни секции на оборудването върху леглото. Подобен на пистолет лазерен прожектор, кабел и плосък усилвател на електрическото напрежение, който можеше да носи под дрехите си. Би могъл да сглоби компонентите далеч по-бързо, създавайки лазер от стандартен тип, ала първоначалният му план изискваше лазер с по-широк обхват — нещо, което можеше да създаде огромен стълб от пламъци, а не просто голям хирургически прорез през човешкото тяло. В крайна сметка нима всяко божество не бе използвало стълб от пламъци в някой период от съществуването си?
Цели три дни кара колата си навсякъде из Уайстух и проучва общия архитектурен план на града, като междувременно сглобяваше лазерното устройство на леглото и подготвяше откъси от светото писание, които трупаше на голяма купчина върху масата. Ала все още не беше готов със своя план. Работеше в обратен ред: първо осигуряваше теологичната обосновка и необходимата конфигурация на оръжията, едва тогава се стремеше да установи дали би могъл да ги включи в плана си, ако въобще можеше да нарече обърканите мисли в главата си план.
Да принесе Юнкла в жертва на Бога — нещо като жертвоприношение — му се струваше смехотворно, ала все пак беше нещо по-добро от безсмисленото убийство, свързано с коалицията, по-добро от безполезната смърт на още един войник. По някакъв начин… трябваше да го свърже по-здраво с вярата на възвращенците, но не бе постигнал особен прогрес в тази посока.
За последен път погледна устройството, след това го разглоби на отделни компоненти: частта, която приличаше на пистолет, скри в каталога с хартиени страници, който бе взел от един магазин и чиято вътрешна част беше издълбал. Прибра кабела в един от джобовете на чантата, където държеше дрехите си, а усилвателя — на дъното на шкафа. След това сложи каталога под „Книгата на Торен“ на малката масичка до прозореца.