Накрая взе единствената голяма кутия, в която бе подредил останалите части, занесе я в колата и я остави на задната седалка.
Трайстин пое дълбоко дъх, влезе в колата, запали двигателя, после я изкара от паркинга и пое към храма. Храмът беше самото сърце на вярата и може би, ако го разгледаше отблизо, обърканите му мисли щяха да се прояснят. Вероятно затова го бе избягвал досега — просто се боеше, че като го види, ще се убеди колко глупав е недообмисленият му план.
Уайстух беше град, чийто архитектурен план бе основан върху система от концентрични осмоъгълни пръстени — така първите пророци на Бога виждали градовете в Обетованите земи, след като се заселили в звездната система на Джеруш.
Трайстин паркира колата във вътрешността на Първи осмоъгълен пръстен и тръгна към храма по авеню „Изток“. От отсрещната страна на авенюто имаше дълга постройка, изградена с големи бели камъни. Върху огромна палатка с тъмен цвят бяха изписани думите: „Тази вечер! Бейлъм Мичъл — съществото, което вижда музиката“. Чудейки се какво ли е това същество, Трайстин бавно приближи към площада пред храма — това беше истинското сърце, центъра на Уайстух.
Слабият ветрец, който се носеше над площада, не можеше да го разхлади, затова той извади бялата си кърпа и изтри бързо челото си, докато вървеше, надявайки се, че никой не го е забелязал. От двете му страни имаше ниски сгради — нито една от тях не бе с повече от четири етажа, — в които имаше магазини. Някои от витрините бяха празни, но дори и те изглеждаха безупречно чисти.
По широкото авеню движението беше слабо — от време на време преминаваха камиони, електробуси и лични коли. Трайстин подуши въздуха. Лека миризма на изгорели въглеводороди бе проникнала навсякъде в атмосферата, смесена с друг аромат — подобен на топли пуканки.
Наистина миришеше на пуканки. Трайстин премина следващата пресечка и видя кола и продавач, който предлагаше пуканки в големи пликове. Една майка даде пликче на дъщеря си, после двете, хванати за ръка, се отдалечиха от Трайстин по бялата блещукаща алея.
Той премина пеш разстоянието до следващата пресечка, спря в единия край на площада, оглеждайки внимателно белите стени и осемте шпила на храма, които се извисяваха на сто метра височина и сякаш докосваха синьо-розовото небе. Върху северозападния шпил на храма беше прикрепен създаденият чрез лазери образ на Ангела на Пророка.
Около храма се издигаха осем Арки на непоклатимите основи — всяка една надвишаваше петдесет метра на височина и беше всъщност сграда, посветена на отделните свещени откровения на Пророка, жизнено необходими на възвращенците — Арката на обучението, Арката на лечителя, Арката на технологиите, Арката на министерствата, управляващи планетата, Арката на семейството, Арката на плодородната земя и Арката на водите, които създаваха живот.
Трайстин стигна на ъгъла и хвърли поглед към Фонтана на живота. Осемте му струи се обединяваха в мощен стълб вода, който достигаше трийсет метра на височина. След това прекоси улицата и навлезе в осмоъгълния сектор, върху който бяха построени храмът и осемте Арки.
Още преди да наближи портите на храма, Трайстин долови действието на енергиите и на скритите системи, за чието съществуване повечето възвращенци въобще не знаеха. Приближавайки се на няколко метра от затворените врати, реши да използва — много, много предпазливо — вградения си нервен чип, за да проучи системите. Направи го и буквално се вцепени на мястото си.
Фалшивата му самоличност, повърхностните спомени, генният код, типичен за възвращенец, не бяха достатъчни. Мрежата с данни и системите, скрити зад блещукащите бели стени, макар и не толкова мощни, както повечето системи на коалицията, със сигурност разполагаха с достатъчна сила, за да разпознаят абсолютната идентичност на всеки истински възвращенец, допуснат в храма. Енергията, която управляваха системите, беше достатъчна да превърне Трайстин в шепа въглени. Но системата беше от „отворен“ тип — това можеше да твърди със сигурност и се надяваше, че ще успее да я разшифрова отвън.
Той сви устни и проследи с поглед таблото с разписанието на религиозните служби. „Вторник, 11:00 сутринта. Церемония в чест на светите Божи войници.“ Под таблото имаше екран. Трайстин приближи, за да види информацията, която бе изписана върху него.