След известно време кимна. Естествено, всички високопоставени военни лица на възвращенците щяха да присъстват на службата, защото церемонията трябваше да ознаменува светлия героизъм на мисионерите, изпратени да премахнат мерзките същества, Еко-Извергите, които ненавиждаха Бога. Само да можеше да проникне в храма… Помисли си за предупрежденията, получени по време на обучението, за силата на системите, които действаха само на няколко метра от него, и потисна потрепването на мускулите си.
Пристъпи към стените на храма — не чак толкова близо, че да ги докосне, но достатъчно. Искаше да разбере какво още би могъл да почувства чрез вградения си нервен чип.
Сега системата не работеше с пълната си мощност. Беше му необходим ключ към мрежата за сигурност на храма. Ключът на храма? Трайстин преглътна мъчително. Нима наистина разполагаше с механизма за обмена на данните в мрежата? Значеше ли това, че фарканите го бяха откраднали, за да го дадат точно на него? И защо? Може би, защото нито един фаркан не можеше да се приближи до храма?
Мисълта за ключа повдигна още въпроси — като например защо не бе разкрил пред военното командване информацията на доктор Джере. Нима това поведение беше проява единствено на неговата упоритост? Или имаше някакво влияние на фарканите на подсъзнателно ниво? Трайстин потрепера.
Дали хората от командването знаеха нещо за ключа, който му бяха дали фарканите? Не, не биха могли. Иначе щяха да го разглобят като счупен часовник, за да измъкнат зрънцето информация, което би могло да се окаже ключ към храмовете на възвращенците. Трайстин бе споделил за това единствено с баща си, съзнателно не бе уведомил военното командване… Защо? Защото подсъзнателно предусещаше как ще постъпят хората от щаба?
Та можеше ли да има някакво съмнение в това? Нима някой се съмняваше, че в открития космос цари вечен мраз?
Бавно, след като преглътна и пое дълбоко дъх, Трайстин призова в съзнанието си механизма за предаване на данни по мрежата, както и последователността на командите, която беше изготвил баща му. Съсредоточи се и опита да ги приложи към системите на храма; между командите и действието на системата се забелязваше смътна прилика, но той не можеше да го потвърди със сигурност, защото сега системите не работеха с пълната си мощност. Рецепторите от „отворен“ тип бяха изключени, а в момента главните врати на храма бяха затворени.
Трайстин остана още известно време на мястото си, без да регистрира нито успех, нито провал.
Щеше ли да има достатъчно вяра в способностите си, за да премине през портите, когато системите работеха с пълна мощност? Този път той наистина се разтрепери. Имаше два начина, които щяха да му помогнат да вземе решение. Достатъчно ли бяха? Не бяха ли прекалено много?
Вярата? Та какво знаеха възвращенците за вярата?
— Братко? Добре ли сте? — Млада сестра, завързала на врата си син шал, какъвто носеха екскурзоводите в храма, стоеше пред Трайстин.
Той поклати глава.
— Да. Добре съм, сестро.
— Понякога наистина е зашеметяващо. Дори мен ме побиват тръпки, когато погледна нагоре. — Тя се усмихна. Усмивката ѝ беше само дружелюбна и нищо повече, затова за миг му се прииска да я прегърне. — Не сте идвали тук по-рано, нали?
— Не. Това е първото ми посещение до храма.
— Надявам се, че няма да бъде последното.
— Не аз вземам решенията, а Бог — усмихна се Трайстин. След онова, което току-що бе преживял, се чувстваше именно по този начин.
— Действително човек изпитва такива усещания. След време ще ги преодолеете.
— Благодаря ви, сестро. Нека вярата винаги бъде утеха за вас в труден час. — Той се надяваше, че ще намери достатъчно вяра в себе си, за да изглежда така, както се очакваше от един оцелял след военната си мисия Божи войник. И все пак може би съществуваше някакъв начин да проникне в храма. Трябваше да провери по-отблизо Министерството на военните мисии, да го проучи по-внимателно, отколкото бе сторил това от мястото си в колата.
— Нека и вашата вяра бъде ваша утеха — отговори сестрата, след това се обърна към друг посетител на площада пред храма.
Трайстин бавно обиколи площада, оглеждайки внимателно осемте Арки, които заобикаляха храма. Проучваше преди всичко входовете и изходите им, използваше вградения си нервен чип, както и повишената острота на слуха си, за да проследи подземните проходи от Арките до самия храм.