Най-сетне, след като обикаля храма повече от час, той тръгна по авеню „Източно царство“ към Министерството на мисиите, където беше кабинетът на Юнкла. Дори и авеню „Източно царство“ имаше петна от скорошни ремонти, макар че по него не се забелязваше никакъв прах.
Трайстин закрачи край Министерството на военните мисии без да бърза, но и без да се бави ненужно. Сградата на Министерството беше четириетажна, с тежки стени; входът ѝ определено бе добре охраняван, макар че това беше изпълнено по дискретен, ненатрапчив начин. Тежките лазери, скрити тук, бяха дори по-очебийни от онези при портите на храма. Двамата войници пред входа също бяха тежко въоръжени, ала Трайстин можеше да се справи лесно с тях. Но лазерите не бяха по силите му.
Това почти го лишаваше от избор, налагаше му да проникне в храма.
Върна се в колата, без да приближава втори път до Министерството. Все още не бе изхвърлил ненужните изостанали материали след сглобяването на оръжието, затова се зае да намери подходящо място. Трябваше да мисли още, още, още. Как можеше да използва вярата на възвращенците, как да приложи ключа, който му бе дал доктор Джере? Достатъчно ли вярваше на фарканите? Дали можеше да използва кода, който му беше дал неговият баща?
Опита се да не потрепери, запалвайки двигателя с вътрешно горене. Потисна мислите си колко фалшив би изглеждал някой пророк, без да стане мъченик — или без да има статистически данни за чудесата, които е извършил.
64.
Тълпата бързаше към храма и заливаше като огромен потоп пространството около осемте Арки и Фонтана на живота. Трайстин се опитваше да не привлича ничие внимание, докато се приближаваше към храма, приготвил оръжието под бялото си сако.
Следвайки две млади жени в дълги бели роби, той пристъпи към портата, без да обръща внимание, че го наблюдава един от Божиите войници, застанал в каменната ниша над площада.
— Изверг, омразен Богу! Изверг, омразен Богу! — Тези думи отекнаха над целия площад. Възвращенци на всякаква възраст се обърнаха към портите на храма.
Трайстин обърна глава натам заедно с останалите, макар че сърцето му биеше лудо, а тялото му за миг плувна в студена пот.
— Изверг, омразен Богу!
Божият войник хвърли суров поглед към Трайстин, но преди да успее да действа, лъч ослепителна светлина се откъсна от портите на храма и се насочи към Трайстин. Започна да го изгаря. Той ГОРЕШЕ, ГОРЕШЕ, ГОРЕШЕ!!!
Рязко се надигна в леглото. Ръцете му трепереха. Цялото му тяло бе леко сгорещено. Наложи си да поеме въздух — това му се удаде с мъка. Опита втори път, трети път, без да престава да трепери.
Изтри мокрото си чело със завивката.
Най-сетне стана. В стаята се процеждаше мека светлина. Бяха изминали няколко минути след полунощ. Отиде в банята и наплиска лицето си със студена вода.
Отново потрепера.
Очевидно подсъзнанието му го предупреждаваше: всеки опит да влезе в храма беше равен на самоубийство; едно глупаво, необмислено хрумване — направо малоумно от каквато и страна да го погледнеше.
Но той искаше да превърне покушението срещу Юнкла в доказателство за това, че Бог е срещу продължаващите толкова време безсмислени убийства. Проблемът бе, че нямаше да постигне такова внушение извън самия храм. При това не можеше „да изчезне“ на улицата, както би сторил това, скрит зад стълб от пламъци в храма.
Другият му проблем беше, че не знаеше доколко „отворена“ беше мрежата на храма. И все пак…
Отново наплиска лицето си със студена вода, за да охлади почервенялата си кожа.
Би могъл да се опита да проникне в храма, без да привлича ничие внимание — щеше да проучи как действат охранителните системи. Ако усилията му се окажеха безплодни, щеше да се измъкне и да пробва нещо друго. Та в действителност никой не го познаваше.
Пое дълбоко дъх и попи водата от лицето си с хавлиена кърпа.
Защо сега се появиха тези кошмари? Те не го бяха измъчвали отпреди няколко години. Не бе имал кошмари, дори когато работеше на станцията по граничната полоса на Мейра. Появиха се, като започна да мисли за войната. Наистина мислеше — дълбоко и напрегнато — и разбра, че може да умре, да бъде убит. Затова ли лидерите, които управляваха човешките общества, искаха войниците им да бъдат млади? Така нямаха необходимия опит да се замислят за безполезността и глупостта на войните, в които участваха — или в които щяха да ги хвърлят в бъдеще. Трайстин опита да се засмее, ала не успя.