Лицето му все още беше влажно. Той започна да се разхожда в мрака на стаята, дишайки дълбоко. Горещината, която бе подпалила цялото му тяло, бавно взе да намалява, ала не изчезна съвсем. Все още усещаше крайниците си изтръпнали.
Изпи още една чаша вода, продължи да прави още няколко минути дихателни упражнения, след това започна да кляка и да се изправя, за да прогони напрежението в мускулите, натрупало се в крайниците след кошмара.
После отново изми лицето си, угаси светлината и си легна. Дълго време не можа да заспи, вперил поглед в мрака.
65.
След като за пореден път обиколи с колата центъра на Уайстух и пространството около храма, Трайстин я спря пред стаята си. Всичките места за паркиране в близост до сградите и външните стълбища бяха заети. Напусна приятния хлад на колата и излезе навън, на жегата, ала не изтри челото си, докато вървеше към своята стая.
Влезе, провери визуално пространството, направи повторна проверка с вградения си нервен чип, ала не откри никакви следи — никой не беше влизал в стаята му, макар че Трайстин не можеше да твърди, че е експерт в това отношение. Стените, които бяха внимателно боядисвани и пребоядисвани, изглеждаха непроменени. Същото се отнасяше и за добре почистения килим, който бе започнал да се изтрива близо до вратата.
Изми лицето и ръцете си, попи няколко пръски върху бялото си сако и отново излезе сред горещината на късния следобед. Премина край стъкленото гише и сестрата, която го беше записала в хотела, вдигна ръка и му помаха. Той ѝ се усмихна и също ѝ помаха в отговор.
Само няколко маси бяха заети в малкия ресторант в съседство със странноприемница „Обещание“.
— Малка маса ли желаете, братко? — попита сивокосата съдържателка на ресторанта.
— Да, моля. — Трайстин я последва до маса за двама край стената, върху която беше сложена светлозелена покривка. Двете салфетки изглежда също бяха от истински памук или лен.
— Специалитетът е яхния от бифлон със спагети и зеленчуци. Към него са включени десерта и напитките. Всичко това струва седем и четвърт.
— Благодаря.
— За мен е удоволствие, братко — усмихна се съдържателката и се отдалечи от Трайстин.
Стомахът му къркореше и той хвърли бърз поглед към менюто. Макар че храната, която предлагаха възвращенците, беше мъчно смилаема, те умееха да готвят вкусно — такова беше впечатлението му от всички заведения, където се бе хранил досега.
— Решихте ли, сър? — Сервитьорката беше също по-възрастна сестра, която носеше халка и сплетена коса. Не беше облечена в карирана рокля, а в златиста туника и кафеникави панталони.
— Бих желал специалитета на заведението — яхния от бифлон и лимонов сок. — Искаше му се да си поръча чай, но истинският чай и кафето бяха забранени в све-товете на възвращенците. Анасоновият чай пък имаше вкус на блудкав течен бонбон.
— Веднага ще ви донеса лимоновия сок.
На масата до вратата седеше сам по-възрастен мъж, стиснал чаша с някакво питие в две ръце, вперил поглед в пространството пред себе си. Масата в ъгъла беше заета от четири жени — те всички бяха облечени в почти еднакви рокли и разговаряха оживено.
— … Прощалното увеселение на Хийбър беше забележително…
— … ще бъде пилот, а не обикновен мисионер…
— … мисионерът си е мисионер… всички са еднакви в очите на Бога…
— … Питай мен… няма никакво значение…
— … дъщерята на Сара… нейното Прощално увеселение…
— … не ми се струва правилно, че иска толкова много да стане Ангел… такова сладко дете беше…
— … но има силна воля… така ми каза Беки…
Трайстин кимна. Имаше чувството, че жените със силна воля винаги бяха призвани да изпълнят някаква мисия.
— Заповядайте.
— Благодаря. — Трайстин пренебрегна къркоренето на стомаха си и отпи глътка лимонов сок в очакване на яхнията от бифлон.
— Братко Хайрис! — Карсън Ор прекоси помещението и се приближи към масата на Трайстин широко усмихнат.
— Братко Ор. — Трайстин се изправи. Появата на Ор тук вероятно не беше чисто съвпадение. — Какво съвпадение! — изрече на глас той.
— Имате ли нещо против да се присъединя към вас за минутка? Ще изпия само една лимонада. След малко си тръгвам.
— Заповядайте, заповядайте, разбира се.
По-възрастната сервитьорка, чиято вече посребрена светла коса беше красиво сплетена, спря пред него.