Най-сетне успя да се изправи. Сега се чувстваше почти сляп — външното захранване на вградения нервен чип бе прекъснато, комуникационната система се беше разпаднала. Открехна съвсем малко долната врата и погледна в отделението за поддръжка на базата, разположено зад гаража на превозните средства — не се виждаха никакви възвращенци. Вратата към гаража беше затворена, както и онази към главния коридор, водещ към долното ниво. Станцията не се виждаше добре; тя бе почти потънала в мрак, тъй като системата за електрозахранване не работеше.
Бавно се придвижи към коридора. Оръжието му беше готово за стрелба. Под краката си чувстваше вибрации, ала не можеше да определи техния източник. Отново открехна следващата врата и погледна по коридора, като използваше механизмите за вътрешен контрол, за да усили системата за нощно виждане.
Още две едва различими, подобни на духове фигури, дебнеха, обърнати с гръб към него, като че следяха да не се появи някой от ъгъла и по стълбището.
Три бързи изстрела бяха достатъчни. След това Трайстин затича към телата, които сега се виждаха още по-трудно, защото не се движеха. Той все още напредваше, притиснал гръб към стената, без да вярва, че те наистина са мъртви.
Пинг! Пинг! Пинг! В коридора пред него се разнесоха нови изстрели.
Трайстин залегна зад едва видимите трупове и се опита да огледа сектора от коридора, който водеше до херметически затварящата се камера, след това до гаража и входа за превозните средства — там, където предпазният щит бе направил засечка.
Пинг! Пинг!
Снаряди свистяха и рикошираха от вътрешната страна на стената на станцията и профучаваха вляво от Трайстин. Собственото му дишане звучеше като скрибуцане на претоварен вентилатор и той си наложи да поема въздух на равни интервали, след което даде три изстрела в тъмния коридор.
Пинг! Тряс!
Пластмасово-бетонни фрагменти, откъртени от стената след изстрелите на възвращенците, се посипаха върху Трайстин, докато той направи още два картечни откоса. Чувстваше, че в края на коридора дебнат само двама възвращенци, но те се бяха прикрили зад перката на енергийния агрегат — защитата им беше далеч по-сигурна от труповете на нападателите, зад които бе залегнал лейтенанта.
Трайстин потисна въздишката си, призова на помощ рефлексите си, възбуждайки ги до краен предел, отскочи встрани и след това се втурна срещу възвращенците. Изправен, той разполагаше с достатъчно височина да стреля над ниско разположената перка на агрегата — в опита си да неутрализира възвращенците обсипа цялото място с отломки от стената. От време на време враговете му се мяркаха като гърчещи се неистово твари.
Пинг!
Срещу него проехтя един-единствен изстрел… който успя да огъне шлема му.
Той настрои рефлексите си само с едно деление над нормалното им състояние, наведе се зад перката на агрегата почти без да диша, за да спести разхода на кислород. Усещаше тялото си напрегнато, а защитните системи на скафандъра — претоварени.
— По дяволите — измърмори Трайстин. Не разполагаше с никаква електронна защита; кой знае колко възвращенци бяха останали и го дебнеха. Едва ги виждаше, и то само когато се движеха. Беше изразходвал кислород, полагащ му се за около половин час, а бе изтекло два пъти по-малко време — засилил бе обмяната на веществата в организма си в опит да оцелее.
Остана скрит, ала не чуваше нищо през „ушите“ на скафандъра, които имаха ограничен обсег на действие.
Беше убил най-малко четирима възвращенци, може би шестима — но какво се бе случило с останалите?
Бавно се измъкна иззад перката на агрегата и се отправи към камерата, през която се влизаше в гаража. Както и очакваше, голямата врата беше взривена и зееше отворена. Труп на възвращенец лежеше проснат до нея. Виждаше се как тъканта на скафандъра е разкъсана и обърната наопаки — пробивът в защитения и добре изолиран материал вероятно бе причинен от шрапнел след експлозията на вратата.
Надничайки зад тежкия пластмасово-бетонен пилон към равния плац около станцията, Трайстин не забеляза никакво движение. Навън пустошта изглеждаше съвсем непроменена; същото можеше да се каже и за стената на кулата за тежко оборудване, която попадаше в полезрението му. Различното беше десетината трупа и отломките от предпазните щитове, пръснати навсякъде под стените на станцията.
Трайстин се изправи задъхано. Мисълта му въобще не беше точна и ясна — може би това бе признак на умора или кой знае на какво още. Умора ли? Идиот! Мислено настрои рефлексите си и обмяната на веществата на нормално ниво и се изправи. Олюляваше се. Завишена обмяна на веществата в организма означаваше изразходване на повече енергия, а той бе останал в състояние на усилени рефлексни способности препалено дълго време. Едва не се сгромоляса на земята в безформена купчина, когато умората тежко притисна тялото му.