— Пред мен стои проблем, братко Хайрис, истински проблем. Може би вие ще можете да ми помогнете. Не съм сигурен, никак не съм сигурен, но ако съдя по думите на Джон, вие сте се движили много по-бързо дори от най-първокласния пилот, а това нещо ме притеснява. Ала сега зная, че не би трябвало да бъде така. Вие сте спасили онези деца — Ор отметна бялата коса от челото си. — И все пак се притеснявам. Ако бяхте робот, един от онези Еко-Изверги, притежаващи повишена острота на рефлексите си, нямаше да спасите децата. — Белокосият поклати глава. — Но ако не бяхте… как да се изразя… ако не бяхте странен… някак по-различен от нас… не бихте могли да го направите.
Трайстин трябваше да измисли някакъв отговор, с който да се измъкне от създалото се положение. Беше му нужно време, а ако го подложеха на проверка в някоя медицинска лаборатория на възвращенците, нямаше никаква вероятност да излезе като здрав и запазил всичкия си ум индивид.
— Странно ли ви се струва? Нима е толкова странно, че поисках да спася живота на едно дете? — Трайстин вдигна ножа в ръка. — Бих могъл да нарека този предмет лилия, ала нима това, че съм го нарекъл така, наистина ще го направи цвете? — Остави ножа на масата и вдигна чашата си, взирайки се за миг в лимоновия сок. — Единствено важно е онова, в което човек вярва. — Отново му се прииска вместо сок в чашата да имаше чай. Внимателно отпи няколко глътки, докато остана само половината от зеленикавата течност, след това пак вдигна чашата пред себе си. — Какво ще кажете — чашата наполовина празна ли е или е наполовина пълна?
— Това е стара гатанка, но не съм сигурен, че разбирам какво имате предвид. — Ор погледна към Трайстин с присвити очи.
Трайстин си наложи да свие рамене, макар и да имаше чувството, че върви по ръба на скала, под която зее главоломна пропаст.
— Наистина е гатанка. Някой човек ще погледне чашата и ще каже, че тя е наполовина пълна, а друг — че е наполовина празна. В такъв случай и двамата ще бъдат прави. — След това Трайстин вдигна чашата, изпи наведнъж остатъка от лимоновия сок и я остави на масата. — А сега каква е чашата… пълна или празна?
— Повечето хора биха казали, че е празна — засмя се Ор. — Но аз имам чувството, че вие не сте като повечето хора, братко Хайрис.
— Все едно прочетохте мислите ми — призна Трайстин. — Чашата е пълна. Пълна е с въздух. Ние живеем сред въздуха, а не го виждаме, макар че се нуждаем от него. Та какво е по-ценно — чаша пълна с течност или чаша пълна с въздух?
— Вие сте хитър човек. — Ор поклати печално глава. — Това почти ми напомня за начина, по който пишат и приказват мургавите ни врагове.
Трайстин се почувства така, сякаш бе стъпил встрани от ръба на скалата и политаше в бездната. Беше просто въпрос на време кога щеше да се сгромоляса долу на дъното. Вместо да подскочи или дори да изтрие чело с ръка след обзелата го страшна горещина, той кимна.
— Зная, че е така, братко. Но аргументите са само думи. Логиката не означава истина, нали? — Той се намръщи. Никак не се наложи да го прави насила. — Но човек в мрака на безвъздушния космос, комуто е необходимо още минута, за да изпълни успешно мисията си, може би ще предпочете пълната с въздух чаша пред онази, пълна с течност.
— Винаги съм вярвал, че Бог ще се погрижи за нас.
— Той наистина се грижи — отговори Трайстин. — Той ни помага и ние трябва да използваме Неговите дарове. Но нима онова, което виждаме ние, е същото, което вижда Той? Нима етикетите, с които обкичваме предметите, представляват самите предмети? Или може би човек трябва да съди по делата, а не по етикетите, които някой друг е лепнал върху тези дела?
Ор се засмя и отметна назад косата си.
— Достигате до интересни изводи, братко Хайрис. Изключително интересни изводи. Ще присъствате ли на церемонията в чест на светите Божи войници утре в храма?
— Възнамерявам да бъда там — успя да кимне Трайстин, макар че осъзна: принуждаваха го да осъществи недообмисления си план, независимо дали искаше да го стори, или не. Не беше почувствал Ор да си служи с лъжи. Това означаваше, че можеше да разполага с времето си до утре, но нямаше нито час повече след церемонията.
— С нетърпение очаквам да ви видя там. — По-възрастният мъж се изправи. — Време е да се прибирам у дома. Раздразнението на съпругите ми вероятно е по-силно от нормалното. Мир вам.