— Бог да възнагради с мир и вас.
Трайстин изчака сервитьорката да му донесе яхнията. Наистина ли беше пълен глупак, че още стоеше тук и не изчезнеше някъде? Можеше ли да се довери на обещанието за съдействие, което бе загатнал Ор? Ако не можеше, тогава как щеше да успее да изчезне? Хората от военното командване имаха право. Целият свят на възвращенците бе една добре работеща шпионска мрежа. Струваше му се, че Ор му даваше известен шанс, само защото бе спасил децата. Може би белокосият искаше да предупреди Трайстин да изчезне? Или се надяваше, че Трайстин ще съумее да влезе в храма, без да бъде превърнат в шепа въглени?
Не знаеше отговорите на тези въпроси. Беше му ясно единствено следното: можеше да се измъкне от Орум, само ако възвращенците сметнеха, че е мъртъв. А в по-вечето случаи мъртъвците нямаха желание да пътуват никъде.
Този път обаче щеше да бъде изключение — поне Трайстин се надяваше в това. Ако не му попречеха да изиграе ролята си така, както беше намислил. Ако ключът на фарканите действаше… ако фалшивата му самоличност издържеше… ако теологичните му познания бяха правилни… ако…
Трайстин пое дълбоко дъх. След вечеря трябваше да запомни още пасажи от светото писание — цялата купчина хартии, която бе преписал от „Книгата на Торен“. Последното нещо, което желаеше да му се случи, беше да забрави репликите си в сърцето на храма — в случай че успееше да проникне вътре. Военното командване щеше да получи онова, което желаеше — убийството на адмирала, възвращенците също щяха да получат своето. Надяваше се, че ще успее да постигне дори нещо повече. Налагаше се да го стори. Също така се надяваше, че тази нощ няма да го измъчват кошмари — независимо дали щеше да успее да заспи, — ала по всяка вероятност желанието му щеше да се окаже неосъществимо.
Отново изрази надежда, че е разтълкувал правилно поведението на Ор. Освен това… дано брат Кейлид беше прав, когато твърдеше, че възвращенците лъжели съвсем рядко.
66.
През нощта всеки звук, всяко прошумоляване му изглеждаше десеторно по-силно, ала никой не затропа с юмруци по вратата му. Спа не толкова добре, колкото би желал. През цялото време думите и фразите, които бе запомнил, се въртяха в ума му. Опитваше се да не мисли колко несигурен бе планът му — нито пък отделяше прекомерно внимание на съмненията, че доктор Рули Джере го беше програмирал да приведе замисленото в действие.
В известен смисъл нито едното, нито другото имаше някакво значение, след като сега брат Ор беше снел съвсем безвъзвратно маската му. Имаше един-единствен шанс и трябваше да се възползва от него. Той спа и се буди, спа и се буди през цялата нощ.
Закуси рано — брат Ор никъде не се мерна, — а думите и фразите, които бе запаметил, все още се въртяха в мислите му и непрекъснато плуваха пред очите му, докато Трайстин събра сила и сглоби оръжието си.
В десет и половина паркира колата на улица, отдалечена на две пресечки от площада. Чантата от изкуствена материя бе прибрана от чуждите погледи в багажника, макар че Трайстин не беше напуснал официално странноприемница „Обещание“. След като паркира, излезе от колата и тръгна към храма. Бе пристигнал достатъчно рано, така че ако всичко се развиваше според плана — което вероятно нямаше да се случи, — той нямаше да се окаже в дъното на храма. Широките десет метра алеи позволяваха бързо движение и загатваха за големия брой облечени в бяло възвращенци, които щяха да дойдат за церемонията. От друга страна Трайстин не се различаваше по нищо от всички останали, макар че под дрехите си бе скрил необходимото му оръжие. Както на повечето мъже, и около неговия врат се люлееше кафяв шал, какъвто носеха всички оцелели и завърнали се у дома след успешно изпълнение на задачата си мисионери. За разлика от повечето той носеше златна лента, която означаваше служба във военния флот на вярващите. Бедрото все още го болеше от удара, който бе получил след спасяването на двете деца. И все още не беше сигурен дали чрез този акт бе спечелил ценно време, или пък с него бе привлякъл вниманието на възвращенците към себе си. А може би се бяха случили и двете неща.
Пред него вървеше сивокос патриарх, заобиколен от три сестри. Всичките жени имаха сложни прически от безупречни плитки, което беше напълно нормално; и трите бяха облечени в дълги, бели рокли. От лявата му страна вървяха редом две сестри, макар че те носеха дълги бели панталони и дълги сака.
Трайстин се вслушваше в разговорите, надявайки се зад слабата усмивка на лицето си, че променената му мисия ще разклати почти сляпата вяра на възвращенците. Може би нямаше да успее да го постигне, но трябваше да опита; най-малкото трябваше да изпълни задачата, поставена му от военното командване.