— … винаги са ми харесвали Прощалните увеселения, преди момчетата да поемат на бойната си мисия…
— … казвах ви, че онези момичета трябваше да учат по-дълго време в началното училище…
— … двайсетте години вече изминаха… Клайд би трябвало да се върне скоро…
— … разправят, че няма да изглежда много по-възрастен…
— … трудно е човек да има у дома си завърнал се мисионер, който не е по-възрастен от внуците на най-първата му жена…
Потокът от възвращенци, прииждащи по авенюто, се разля по целия площад. Трайстин вървеше редом с останалите, включил вградения си нервен чип на пълна чувствителност, оставяйки без внимание изгарящото бръмчене, което бе проникнало в нервната му система. Щеше да има нужда от пълния капацитет на вградения си нервен чип, дори мощността му може би щеше да се окаже недостатъчна.
Портите на храма бяха отворени широко, всичките осем масивни, огромни порти — всяка разположена срещу една от отделните Арки. До всяка порта имаше двойка униформени Божии войници, ала нито един от тях не носеше оръжия, които човек можеше да разпознае от пръв поглед. Белите им униформи бяха украсени с месинг, който блестеше като добре излъскано злато.
Трайстин се насочи към портата срещу Арката на водите, които създаваха живот, почти напълно потопил се в неспирния поток от тихи разговори.
— … Джейни казва, че ще кръсти сина си с името на някакъв древен композитор…
— … ще построи още една стая в къщата си, след като се ожени за сестра Мърджън…
— … Всички високопоставени адмирали ще бъдат тук…
— … просто хора, създадени от Бога като нас…
— … никак не ми се щеше да идваме тук, мамо…
Трайстин си наложи да се усмихне мило, вдигайки поглед към белите, бляскави стени на храма. Макар че се намираше на петдесет метра от него, усещаше мощните енергийни потоци около масивната белоснежна каменна сграда. Той се опита да обхване параметрите им с вградения си нервен чип.
— Братко Хайрис!
Трайстин се обърна. Към него се приближаваше Карсън Ор, усмихнат съвсем дружелюбно.
— Братко Ор. — Трайстин протегна ръка към него.
— Братко Хайрис… питах се дали ще ви срещна тук. Някои завърнали се мисионери, произхождащи от далечни земи на други звездни системи, смятат, че храмът е прекалено изумителен и се отказват да преминат през портите. — Ор закрачи редом с него. — Ала както вече споменах веднъж, вие сте по-различен от останалите.
— Бог ме повика тук. — Трайстин вече беше твърдо решил да действа, затова речта му трябваше да съответства на действията, които предприемаше. Бездруго нямаше никакъв избор, освен да принесе себе си в жертва на Пророка под формата на шепа въглени — поне хората щяха да сметнат така. Междувременно целта на коалицията щеше да бъде изпълнена — адмиралът щеше да бъде неутрализиран, — ако планът му успееше. Ако се провалеше, тъй или иначе щеше да бъде мъртъв.
Друг бе въпросът дали при успешен край щеше да съумее да всее достатъчно съмнения в душите на вярващите.
— Как ви повика Бог, братко Хайрис?
Трайстин използва вградения си нервен чип, за да проучи Ор, доколкото това беше възможно. Белокосият не излъчваше никакви енергии, не бе въоръжен с енергийни поразяващи оръжия. Не вярваше да носи нещо подобно на пистолет или пушка — това означаваше, че Ор или разчита портите да се погрижат за Трайстин, превръщайки го в шепа пепел, или пък имаше нещо друго наум. А може би възвращенците просто щяха да пленят Трайстин след церемонията, за да разберат как е успял да проникне в храма.
— Господ се обръща към всеки човек по различен начин, братко — опита се да спечели време Трайстин. Не желаеше да разкрива прекалено много от замисъла си, преди да влезе в храма. Съмняваше се, че възвращенците щяха да се опитат да го измъкнат оттам.
— Може би имате право, ала Бог се обръща към малцина от завърналите се след бойната си мисия. — Погледът на Ор пробяга надясно, Трайстин също обърна глава в тази посока и видя около десетина облечени в бяло мъже, застанали в края на буйния поток от богомолци.
Опита се да потисне усмивката си и това не му се стори никак трудно. Приближи към портите на храма — портите, които пулсираха с невидими сили и в които бяха инсталирани мощни системи, за чието съществуване повечето възвращенци въобще не подозираха. Той знаеше, че всичките постижения на науката в коалицията Еко-Тек, фалшивата му самоличност и дори в основата си чистите генетични кодове на възвращенец, които притежаваше, нямаше да бъдат достатъчни, за да проникне в храма. Зад бляскавите бели стени действаше защитна мрежа, която щеше да го разобличи като измамник… ако рискованият му план не се окажеше успешен.