Бе предупреден за възможността да бъде изгорен на място и превърнат в шепа пепел, но гибелта сега му изглеждаше още по-близка, много по-близка, особено като вземеше предвид, че до рамото му крачеше Ор. Ако се опиташе да се измъкне и да побегне, нямаше кой знае какви шансове — макар че оръжията не биеха прекалено много на очи върху белите униформи на Божиите войници. Но Карсън Ор вероятно бе разпределил разумно подчинените си — десетината мъже в края на шествието — и дори при максимално увеличение на силата на рефлексите Трайстин нямаше да победи в това състезание на издръжливост — не и за продължително време. Освен това фактът, че Ор го придружаваше, а помощниците му засега стояха настрана, можеше да се окаже изгоден за Трайстин.
— Аз се върнах тук — тези думи бяха достатъчни и звучаха твърде двусмислено. Ала Трайстин се потеше, въпреки вятъра, който донасяше прохлада на хората около него.
Ор го погледна за миг.
— Изглеждате разтревожен.
Трайстин определено се нуждаеше от ключа за портите на храма. Преглътна. Сега му оставаше само да се надява, че разполага с истинския механизъм, по който се извършваше обменът на данните в мрежата. В противен случай щеше да умре много по-рано, отколкото би трябвало.
— Онова, което трябва да се случи, ще се случи. — Трайстин впери поглед в Ор. — Не ми отнемайте шанса да бъда свидетел на онова, което трябва да се случи. — Надяваше се, че по отношение на риториката думите му звучат достатъчно приемливо. Ако планът му се окажеше успешен, хората щяха да си припомнят и проучват всяка дума, която бе изрекъл.
Челото на Ор се сбръчка, очите му отново се стрелнаха към неговите войници — помощници, подчинени, агенти — независимо с каква дума ги наричаше, след това погледът му пак спря върху Трайстин.
Когато приближиха портите, Трайстин се препъна и докосна стената, олюлявайки се.
— Добре ли сте, братко Хайрис?
— Мисля, че се спънах в нещо. — Трайстин спря и разтри крака си, насочвайки вградения си нервен чип към мрежата, която действаше на няколко метра пред него. Количеството данни беше огромно, той отново се олюля и изтри челото си с ръка, преди да се изправи. Коя част от ключа на фарканите трябваше да използва?
Обяснението на баща му проблясна в съзнанието на Трайстин — „Също като механизъм за обмен на данни между две машини, какъвто използвате във военната си служба“. Трайстин изпрати ключа на фарканите в мрежата.
„ДОБРЕ ДОШЪЛ ТУК, СИНЕ НА ПРОРОКА!“
Невидимият и нечут поздрав отекна в цялото му същество. Той го прие и криейки се зад долетелите до него думи, сякаш виждаше енергията, която изпращаше в отговор, изрече гласно и чрез вградения си нервен чип:
— Поздравявам душите на Вечните и се прекланям пред Откровенията на светата книга.
До него Ор преглътна мъчително, видимо разколебан.
— Струва ми се… както казах… може би, може би вие наистина не сте такъв, какъвто изглеждате. Понякога… понякога е толкова трудно човек да се убеди, че пътищата Божи са неведоми…
Трайстин пристъпи под каменната арка на портата, усещайки енергията, която се излъчваше от нея и пронизваше всяка нейна точка. Той използва ключа, даден му от фарканите, за да потисне оръжията и енергийните детектори. Мислите му следваха командните вериги и се опитваха да открият местата за проверка в комуникационната мрежа. Същевременно той продължаваше да върви напред и… да се поти.
Ор крачеше съвсем близо до него.
— Както можете да забележите — заговори Трайстин, — Бог е всесилен и никой не може да избяга от онова, което той е предначертал. — Сега не беше време да проявява предпазливост, защото тъй или иначе вече бе започнал да действа по плана си.
Трайстин почувства аномалиите в главната енергийна мрежа вследствие на серията въпроси, с които бе залял системата. Но той имаше на разположение контролния механизъм, разработен от баща му, и успяваше да отклони нетипичните явления в системата, без да бъде открит. Ръката му здраво стискаше в джоба импровизираното лазерно оръжие с малък обхват на действие. Можеше да сглоби пистолет или стандартен лазер далеч по-лесно — би могъл дори да си купи ловно оръжие, — но те нямаше да бъдат достатъчни за целта, която си бе поставил.