Крива усмивка изпълзя на лицето му, когато си припомни описанието на възложената му мисия — препоръката да се придържа към възможно най-простите средства. Едва не се разсмя на глас. Въпреки всичките високопарни приказки за необходимостта да се действа опростено, простотата в подхода не довеждаше доникъде, особено в сложните човешки общества.
Естествено, трябваше да се заплатят толкова много неща, независимо дали щеше да спечели, или да загуби, ала той щеше да се тревожи единствено, ако изпълнеше онова, което си бе наумил. Присъствието на брат Ор показваше, че не би могъл да успее, ако извършеше убийството така, както му бе възложено от коалицията — тогава нямаше да има никакъв шанс да избяга.
През последните няколко дни постепенно беше осъзнал следното: хората от командването въобще не мислеха, че е възможно Трайстин да оцелее. Офицери, които приличаха на възвращенци, в последните години създаваха неудобства на коалицията… освен ако не загинеха като герои. Е, щеше да види какво можеше да направи по този въпрос.
В следващия комплект от арки бяха вградени ултразвукови почистващи устройства, които изсмукваха праха и малки остатъчни частици нечистотии от дрехите, освен това отстраняваха всякакво допълнително повърхностно замърсяване.
Трайстин си спомняше, че в древността, по времето на Дезеретизма, вярващите, които влизали в храма, всъщност сменяли всичките си дрехи, а неомахметианците дори оставяли обувките си отвън пред своите джамии. Модерните технологии поне бяха опростили тези аспекти относно изискванията за чистотата.
— … каквото трябва да стане, ще стане… — Трайстин улови думите на Ор на субвокално ниво.
— А ще стане тъкмо онова, което повели Господ Бог — довърши той мисълта на Ор.
— Вие сте изненадващ човек — изрече Ор и бързо преглътна.
— Сигурно не се съмнявате в Бога и в святостта на храма? — попита Трайстин, когато двамата продължиха след втората арка, преминавайки в сводестото преддверие на същинския храм. Думите му бяха предназначени както за Ор, така и за звукозаписните устройства, които следяха всяка фраза, изречена в храма.
— … не се съмнявам в Неговата воля, а във вашата… — изрече Ор на субвокално ниво.
Трайстин би се съгласил с него, но според плана в този момент не трябваше да признава слабостта си; трябваше само да разпространи още много, много семена на идеята, която възнамеряваше да осъществи — а крайната му цел бе да разтърси из основи цялата вяра на възвращенците.
— Ще възтържествува Неговата воля — изрече той.
Погледът на Ор се насочи към десния портал.
— През левия портал, братко Ор. — Трайстин бе вдигнал високо глава. Така би постъпил всеки оцелял мисионер, горд, че е в състояние да поднесе благодарността си на своя Бог.
— Много завърнали се мисионери биха предпочели десния.
— Аз стоя до лявата ръка на Бога. — „Особено, когато изявленията ти ми подсказват, че си ми приготвил някакъв капан на десния портал“, помисли си Трайстин.
Преминаха през поредната завеса от невидима енергия и влязоха в същинския храм. Там белите каменни колони се възвисяваха и образуваха арка, надвиснала на повече от петдесет метра над редиците от църковни пейки с високи облегалки.
Трайстин огледа бързо вътрешността на храма и увеличи остротата на рефлексите си, за да определи къде са местата на адмиралите, епископите, архиепископите и халифите.
Веднага се добра до необходимата информация, когато погледът му обходи предната част на храма.
Той се насочи към лявата страна на централния сектор и спря до място, разположено непосредствено до широката пътека между пейките. После отстъпи крачка назад:
— След вас, братко Ор.
Ор хвърли поглед към мястото до пътеката.
— Мислех, че задържам стремежа ви да минете напред, братко Хайрис. Смятам, че на вас се полага да вървите пред мен, защото сте мисионер, завърнал се скоро след успешното изпълнение на задачата си.
Трайстин се усмихна.
— След вас, братко. Защото на вас се оказва заслужена чест и трябва да седите от дясната ми страна. Запомнете тези думи за бъдните дни. — Въпреки това не мислеше, че Ор ще приеме косвената заповед като оказана чест.