Докато приказваше, използваше вградения си нервен чип и най-сетне успя да разгадае в достатъчна степен посоките на отворените канали от мрежата, за да достигне командния център. Вече не обръщаше внимание на потта, която струеше по гърба му.
По-възрастният мъж пребледня за пръв път.
— … Господ да ме пази…
— Да, нашият Бог ще ви запази. Нима не е записано в Свещената книга, че делата на Бога са дела на всички вярващи души?
— В момента ми е трудно да определя коя душа е вярваща и коя не е — общителните нотки в гласа на Ор прозвучаха неестествено.
— Не правете погрешни предположения, че знаете кой съм аз, нито че познавате замислите на Бога — изрече тихо Трайстин, но може би не чак толкова тихо, защото една сестра от пейката пред тях се обърна да го погледне.
Шепотът на множеството заглъхна и зазвуча музика.
Трайстин не знаеше дали наистина вече е в състояние да действа, ала задържа вградения си нервен чип на вълните на „отворената“ система, готов да преустанови действието ѝ. Същевременно продължаваше да следи как работят контролните механизми, които управляваха осветлението, декоративните лазери и светлинните ефекти.
Музиката се разнасяше от органа, засилвана от инфразвукови ефекти, чрез които се предизвикваше чувство на страхопочитание.
Ор се раздвижи на мястото си, Трайстин се опита да остане неподвижен, макар че натоварването на вградения му нервен чип предизвикваше остри, парещи усещания в цялото му същество. Имаше чувството, че се намира на предела на физическите си възможности, ала не бе в състояние да предприеме каквото и да било — до него седеше Ор и вероятно знаеше, че Трайстин е шпионин на коалицията, макар и твърде странен шпионин.
Когато органът заглъхна, върху подиума в десния преден сектор на храма се изкачи фигура на мъж, облечен в бяло, чиято внушителност беше подсилена от светлинните ефекти. Той вдигна ръцете си, след това ги сне и започна да говори:
— Събрали сме се тук в името на Бога и неговия Пророк, за да ознаменуваме и почетем саможертвата и завоеванията на Неговите мисионери. Да пречистим и посветим себе си, душите и телата си на Неговото дело. Неговата воля, както и учението на Неговия Пророк няма да загинат никога, а ще звучат във всяко кътче сред безкрайните селения на Бога…
Трайстин остави биоритмите да извършат своята част от работата, очите му проследиха внимателно редицата, заета от архиепископите — те бяха седнали един до друг на пейката встрани, под подиума на Тълкувателя на Божиите откровения. Най-сетне предварителният образ, с който разполагаше Трайстин, съвпадна с едно от лицата в редицата — брат Хайрис вече бе идентифицирал архиепископ Юнкла.
— Нека се молим… О, наш вечен Отец, създател на щедрите светове и безкрайното небе, Ти, чийто дух вдъхна живот на видимите и невидими неща…
Умът на Трайстин продължаваше да разучава мрежата на охранителната система на храма. Най-после овладя начина, по който можеше да я елиминира; освен това вече умееше да управлява всички системи за контрол — някой бе проектирал охранителната система по такъв начин, че по всяко време можеше да изолира и направи напълно безполезни техниците пред пултовете за управление на горните нива. Трайстин може би щеше да се възползва от това.
Ор се раздвижи. Стоеше изправен до Трайстин, навел молитвено глава.
— … Ти си онзи, който определя всичко, което може да бъде определено… Ти знаеш всичко, което може да бъде опознато… Възнагради ни с Твоя Божествен покой.
— Амин.
След молитвата всички възвращенци седнаха и Трайстин последва техния пример.
— Тълкувателят на Божиите откровения!
Звуци от фанфари, извиращи сякаш от нищото, изпълниха храма. Инфразвукът, който не можеше да се чуе, отново се разнесе, засилвайки страхопочитанието у вярващите.
Тълкувателят на Божиите откровения се изправи; в същия миг се изправи и Трайстин. Той сложи ръка върху рамото на Ор и прошепна:
— Бъдете храбър, не заставайте на пътя ми, защото онова, което ще се случи сега, е продиктувано от Божията воля.
Ор сграбчи Трайстин, ала той се измъкна светкавично от хватката на по-възрастния мъж, подпомогнат от засилената острота на рефлексите си и повишената скорост на обмяната на веществата в своя организъм.
Като подаде команда лазерните светлини да го заобиколят, за да му придадат аура на светец, Трайстин тръгна по пътеката между пейките. Освен това изключи високоговорителя на подиума, където стоеше Тълкувателят.