— … О!… О!…
— … това не е в програмата…
Налагайки си да се държи като величествена фигура, ала не прекалено тромаво и тежко, Трайстин извървя десетте метра до основата на пространството, което според него беше олтарът, и изкачи две стъпала нагоре. Слаб шепот се разнесе сред редиците на вярващите. Той заговори, като напълно пренебрегна присъствието на Тълкувателя:
— Вие се обърнахте към Бога — Онзи, който знае всичко, което може да бъде опознато. Мислите ли, че Той не познава онези сред вас, които оскверниха волята Му? Вие се обърнахте към Бог — Създателя. Мислите ли, че ако съборят Неговия свят храм, Той няма да го построи веднага пред вашите очи? — Трайстин нямаше нищо против да използва скритите усилватели, които щяха да придадат величественост на гласа му, както и инфразвука, създаващ чувство на страхопочитание. Само се надяваше, че паметта му ще подаде всичко, което се бе опитал да запомни по-рано. Сега със закъснение се радваше, че беше прочел втори път материалите, раздадени от свещеник Мацуги, след като командир Фолсъм им бе изнесъл дългата си, остра реч… освен това се чувстваше щастлив, че го бяха принудили да вземе със себе си „Книгата на Торен“ — тя му беше необходима за подробностите, които вмъкваше в речите си.
Силен шепот изпълни храма. Трайстин използва усилвателите и гласът му зазвуча с гръмотевична мощ.
— Някога синът Божий беше предаден. Някога бе предаден и Божия Пророк, но във времето, в което живеем ние, още един пророк беше предаден… предаден от омразата, предаден от друг фалшив бог. Нашият Бог е бог на любовта. Той е стоял до нас и ни е подкрепял, докато ние следвахме пътя на омразата и разрушенията. Въпреки това Той ни е закрилял, защото е Бог на любовта. Стоял е до нас, докато ние преследвахме своите ближни…
— … ерес…
— … овладейте контролните табла…
— … невъзможно. Някой ги е овладял преди нас…
Трайстин запази невъзмутимия израз на лицето си, макар че чуваше мърморенето на свещениците. После той се обърна и посочи двама мъже, застанали зад Тълкувателя.
— Вие предадохте Пророка, сина на Бога и мъжа, който седи до дясната ръка на нашия Отец — докато приказваше, Трайстин подаде команда до контролните табла, червен лазерен лъч блесна срещу двамата мъже, освети ярко лицата им, без да ги наранява. — Но вижте! Друг ще пристигне — друг! И той ще седне до лявата ръка на нашия Отец.
За щастие управлението на контролното табло чрез подавани наум команди не беше така трудно, както следенето на всички данни в транслационен боен кораб. Но какъв щеше да бъде резултатът от действията на Трайстин, как щеше да повлияе представлението му върху вярата на възвращенците — това беше съвсем друг въпрос.
Той се обърна към адмирал-архиепископ Юнкла. Ослепителен лазерен лъч обви белокосия мъж, чието лице бе загоряло и озарено от добродушна усмивка.
— Ти си виновен, защото разпалваше омраза и лицемерие… но въпреки това Бог ще те вземе при себе си.
Отчаяните опити на персонала да повлияе по някакъв начин върху контролното табло накараха цялото тяло на Трайстин да изтръпне, ала той издържа, не допусна мрежата да приеме ничии чужди команди, освен неговите.
— … луд… луд…
— … Керсоуин и Юнкла… наведете глави…
Под прикритието на яркия лъч Трайстин извади и задейства лазерното оръжие, после вдигна ръце, насочвайки лъча към себе си, така че тялото му заблестя ослепително.
— Бог ви предложи любов, а вие я отхвърлихте. Бог ви помоли да обичате своя съсед, както обичате себе си, а вие не се подчинихте. Та как бихте могли да предадете Божието слово на своите съседи, щом ги убивате, преди да сте стигнали достатъчно близо до тях, за да можете да разговаряте? Как се осмелявате да убивате и същевременно да говорите за любов в името на вашия Бог? Въпреки това в името на Бога аз ви обичам, както обичам себе си — затова ще направя толкова за вас, колкото правя и за себе си.
Докато приказваше, Трайстин насочи малкия, сравнително широкофокусен лазер срещу Юнкла и с точност, която можеше да се постигне само с помощта на вградения нервен чип и рефлекси с усилена острота, обхвана с лазерния сноп облечената в бяло фигура, обвивайки я в поток от искри и въглени. След броени секунди древната дървена ложа, в която седеше архиепископът, лумна в пламъци.
Трайстин не си позволи да изпита никакво облекчение. Най-трудната част от плана му все още предстоеше — трябваше да представи себе си като пророк и жертва… и да избяга невредим след това.