Той се обърна към изуменото паство и продължи с речта, която си бе подготвил предварително. Подпомаган от усилвателите, гласът му имаше гръмотевична сила.
— Вие познавате Бог. Бог познава вас и всички тайни на сърцата ви. Не съдете другите, ако не желаете да бъдете съдени. Но въпреки това аз ви казвам: Той отново ще издигне своя храм за по-малко от три дни, да, макар че времето е толкова кратко. Той ме изпраща при вас, защото някой трябва да ви говори. На вас — хората, които не желаят да приказват за любов. Някой трябва да говори вместо вас. Някой трябва да даде прошка вместо вас. Някой трябва да пожертва себе си, за да изкупи вашите грехове — сега и завинаги.
Някой наистина трябваше да стори нещо — това Трайстин знаеше със сигурност, но все още продължаваше да се бори с чувството, че е пълен лицемер, докато произнасяше думите от речта си. Изричайки последната фраза, той повиши остротата на рефлексите си в максимална степен, задейства едновременно завесата от ярка, ослепителна светлина и прожекционните екрани. Остана под прикритието на ослепителната вълна светлина, насочи лазера към златистия килим, разпалвайки силен пожар — пламъците и пушека станаха невъобразими, а прожекционните екрани показваха единствено лумналия огън.
Светлината проникна навсякъде из целия храм — тя беше толкова ярка, че всички възвращенци взеха да примигват, а очите им се овлажниха. Докато примигваха и плачеха въпреки желанието си, величествена фигура, облечена в бяло, избухна в пламъци и пушек точно на стъпалата между двата подиума. Високата фигура започна да расте, обвита в златиста светлина. После тя изведнъж се преви и изчезна сред стълбове дим, оставяйки обгоряло сферично пространство след себе си и шепа сажди, които се носеха във въздуха.
Същевременно Трайстин изпълни храма с интензивни инфразвукови вълни, после се измъкна през задната врата в някакво помещение със свещенически одежди. Светлината угасна и хората в храма отново започнаха да разтъркват очите си.
Ръцете го боляха — бяха почервенели, леко обгорели, защото лазерният лъч за светлинни ефекти генерираше топлина, когато срещнеше по пътя си метал. И все пак… ако някой не беше вкарал незаконно в храма висококачествено видеозаписно устройство, богомолците-възвращенци щяха да останат с трайното впечатление, че брат Хайрис е принесъл себе си в жертва, за да изкупи греховете им. Ако имаше късмет, Ор и подчинените му нямаше да се заловят с издирването на мъртвец.
Ако имаше късмет… но Трайстин не беше сигурен, че може да разчита на късмета. Трябваше да се измъкне от храма и да избяга от Орум; освен това беше наложително да се появи тук-там, преди да си замине — трябваше да го видят хората, преди да бъде подгонен от цяла хайка отчаяни преследвачи.
Намали остротата на рефлексите си, като ги остави само една степен над нормалното ниво. Не обърна внимание на режещото главоболие, което го измъчваше и използва електронната система на храма, за да огледа района наоколо. Не се виждаше никой, макар че Трайстин долавяше усилията на техниците, които се опитваха да си възвърнат контрола над охранителната система в храма.
Затича по празния коридор, два пъти смени посоката и се насочи към стълбището, което според охранителната система се намираше някъде тук. Изкачи със скок трите стълбищни площадки, движейки се с максималната бързина, на която беше способен — трябваше да надмине очакванията за скорост, която възвращенците свързваха с възможностите на човешко същество. По-късно щеше да си плати за това, но сега му бе необходима бързина.
Потъна във вентилационната шахта, в която бяха монтирани и кабелите за електрическото захранване. Шахтата бе прокопана под площада на Арката на лечителя. Трайстин стигна дотам още преди някой да отвори външните порти на храма — охранителната система още не беше регистрирала подобен акт.
Той кимна доволно и затича по тясната пътека в шахтата. Страхуваше се, че за нещастие лесната част от плана му беше приключила. Опита се да диша дълбоко и ритмично, за да подаде колкото се може повече кислород в белите си дробове.
Шахтата извеждаше в помещението за техническа поддръжка, разположено в основата на Арката на лечителя — стаята беше празна, макар че Трайстин долавяше гласове в съседство — вероятно служители от техническия персонал.
— … просто обикновена церемония…