— … не чак толкова високо…
Трайстин се усмихна, но дори този малък жест му причини болка. Изтри обляното си в пот чело с голямата кърпа и започна да се изкачва по аварийното стълбище. Преодоля с лекота трите стълбищни площадки, счупи ключалката на вратата пред себе си и се озова на повърхността. Намираше се от задната страна на Арката, не особено отдалечена от края на площада.
С периферното си зрение забеляза няколко облечени в бяло Божии войници, изправени до една от портите, но те останаха по местата си, докато в разстояние на няколко секунди Трайстин изчезна от площада.
Отправи се с бързи крачки към колата, благодарен, че улиците и тротоарите не бяха съвсем празни, макар че долавяше усилващия се рев в пространството около храма зад гърба си.
Доколкото можеше да прецени, никой не го преследваше. В това имаше известен смисъл. Движението на хората се контролираше чрез пропускателните входно-изходни пунктове при пристигане и отпътуване от Орум, както и чрез храмовете. Малцина пришълци биха могли да избягат от системите за следене на орбиталните станции. Всеки, който успееше да се промъкне на Орум, но не посещаваше храма, скоро ставаше подозрителен — при положение, че бе толкова добър и не беше възбудил още с появата си на планетата подозренията на възвращенците. Тъй като храмовете притежаваха способността да унищожават пришълците, рано или късно установените порядки ги елиминираха — така че нямаше нужда от служби на тайна полиция. Вероятно всичко, от което се нуждаеха възвращенците, бяха неколцина проницателни служители като Ор.
Трайстин потри чело с длан, което облекчи част от натрупалото се напрежение, но му напомни, че дланите му бяха изгорели и твърде чувствителни при допир. Лазерите, предназначени за светлинни ефекти, притежаваха известна енергия — ето защо онези, които ги използваха, нямаха метални украшения по дрехите си.
Продължи да крачи напред.
След като се отдалечи на две пресечки разстояние от храма, той се пъхна в колата, използвайки вградения си нервен чип, за да открие евентуалното присъствие на експлозивно устройство — но подобно нещо просто нямаше. Запали двигателя, после се включи в спокойното движение по улицата и зави на първия ъгъл. Видя, че хората взеха да излизат на оживени групи по площада пред храма.
Насочи се по авеню „Южно царство“ към странноприемница „Обещание“, избра обходен маршрут по булевард „Лойола“ и спря зад един ресторант. Контейнерът за отпадъци на заведението се намираше недалеч, на съседната алея. Трайстин изхвърли лазера и усилвателя на напрежението в контейнера и бързо се прибра в колата.
Не се съмняваше, че възвращенците щяха да намерят оръжието, но той не желаеше да го носи със себе си — бездруго то вече бе изгоряло и изглеждаше съвсем неизползваемо. Но ако го хванеха, съществуваше минимален шанс да се объркат от факта, че Трайстин не е въоръжен. Това вероятно щеше да ги накара да го сметнат за нещо повече от непоправим глупак.
Като правило Уайстух беше град без оръжия и това можеше да му помогне.
Но можеше и да му навреди.
Той продължи да се придвижва напред, питайки се на какво ще повярва Ор — дали на очите, или на чувствата си. Боеше се, че този човек — прекалено умен, за да се подведе от видяното — щеше да продължи да наблюдава внимателно, докато всички около него щяха да останат в състояние на емоционален шок.
И все пак… Ор беше умен и заемаше достатъчно влиятелен пост в някаква високопоставена организация. Той можеше да нанася удари и сам, и чрез подчинените си.
Трайстин кимна замислено и насочи колата към странноприемница „Обещание“.
67.
Трайстин стигна до странноприемница „Обещание“, провери района, но всичко му изглеждаше нормално. Паркира зад ъгъла на сградата, възможно най-далеч от гишето. След това се върна, премина стъклената преграда на празния офис, където се намираше гишето, подминавайки стаята си. Искаше му се Ор или сестра Майра, или някоя от другите съпруги да се върне бързо. Той трябваше да си тръгне, ала имаше нужда от свидетел — някой, който го познаваше и не представляваше заплаха за сигурността му.
След известно време се появи една синя кола. Трайстин си наложи да се усмихне, повиши в максимална степен остротата на рефлексите и скоростта на обменните процеси в организма си и направи внимателен оглед на района. Не откри никой друг, освен Ор и никакви необичайни електронни системи. Тръгна по коридора към празната си стая, която беше напуснал по-рано. Отвори вратата и застана навън, изпълнен с очакване.