Изпи почти цялото количество „Състейн“ в резервоара на шлема от скафандъра, като остави без внимание усещането за неприятна студенина във вътрешностите си.
Не беше сигурен колко време е чакал. По едно време се досети да се обърне към вградения в мозъка му нервен чип. Беше изминал почти половин час, без каквото и да било движение — затова се съмняваше, че бяха останали живи възвращенци.
След това, с натежали крака, се обърна и премина през ненужната вече врата на камерата, водеща към технологичната секция, където се намираше предавателят, използван при извънредни случаи.
В края на коридора имаше още два трупа. Единият беше на възвращенец — рамото на скафандъра му бе съвсем изгоряло; другият беше на Райла.
— По дяволите! — Трайстин преглътна мъчително; той би трябвало да осигури защита на техника.
Влезе бавно в технологичната секция. Компютърният терминал на системата имаше почти нормален вид — сивата пластмаса беше матова както винаги, — с изключение на угасналите светлини и ъгъла, в който зееше дупка — достатъчно голяма да пъхне вътре защитената си с ръкавица ръка.
Премести посредством лоста предпазния щит на предавателя за извънредни случаи и пред него примигна зелена лампичка. Нервният му чип заработи на къси вълни и той успя да се включи в простите комуникационни вериги.
— Контролен модул на Граничната полоса, говори база Ален Изток Три, лейтенант Десол. База Ален Изток Три е извън строя. Системата за наблюдение се разпадна. Не съществува подаване на кислород. Нападението на възвращенците е неутрализирано…
— Десол, говори майор Алесандро. Колко бяха възвращенците? Какво е вашето състояние?
— Облечен съм в боен скафандър. Използвам предавателя за извънредни случаи. Имаше два до три взвода, снабдени с тежки оръжия. Разполагаха с нови защитни механизми. Могат да бъдат засечени само на граничните честоти на скенерите и то на разстояние една трета разтег. Защитният щит на входа за превозни средства направи засечка и няколко от тях успяха да проникнат в станцията, унищожавайки вратата с експлозия. Райла — техникът на базата — уби един от тях, но те го ликвидираха. Елиминирах около шестима възвращенци, след като сложих бойния си скафандър.
— Сега положението в станцията спокойно ли е?
— Така изглежда, но те са пробили голям отвор в контролера на системата. Така че не бих могъл да кажа със сигурност. Скафандрите, които носят, ги правят почти невидими.
— Искате ли да останете в базата, намирайки място, където можете да се укриете?
— Отговорът ми е отрицателен. Не би могло да се твърди какво ще се случи в укритието.
— Ще опитате ли да се доберете със скутер до база Ален Изток Две?
— Тъй вярно.
— Уведомете ни, в случай че скутерът е извън строя.
— Прието. Предаването от база Ален Изток Три приключва.
Прекъсна връзката и отново огледа технологическата секция. В действителност Трайстин нямаше избор. Да остане в станцията в очакване на екип за отстраняване на повредите, който можеше да се забави дни наред, всъщност не беше никакъв изход — не и при толкова повредени станции на двата дяла от граничната полоса. Щеше да се отправи към база Ален Изток Две, която се намираше малко по-близо от Ален Изток Четири.
Поклати глава, хвърли поглед на картечницата, после тръгна по коридора, изкачи се по стълбището, което водеше до шкафа. Извади оттам всичките резервни пълнители, зареди оръжието с нов, неначенат, и прибра останалите, преди да се върне обратно. Да се навърта в нефункционираща станция, без да прави каквото и да било, не отговаряше твърде добре на представата му за бляскаво поведение.
Но и перспективата да се движи със скутер, необезпечен с никаква защита, около шейсет разтега също не беше кой знае колко бляскава — ако предположим, че някой от скутерите работеше.
Двата скутера в гаража бяха незасегнати от нападението, изправността на двигателите им бе проверена. Той избра втория, защото резервоарите му бяха пълни и напъха в багажника още две кислородни бутилки, заедно с пълнителите с патрони. Взе също така двете запасни дажби с храна от скутера, който оставяше в базата. Макар че да се нахраниш, докато си облечен в скафандър, бе истинска мъка, още по-малко приятно беше да се справяш с други процеси, характерни за обмяната на веществата.