Той се усмихна. Идваше ред на стъпка номер две.
— Храмът беше сринат до основи, но после Бог отново го изгради. Помнете — Господ е бог на любовта.
Сестра Майра се обърна назад и се спогледа е другата сестра в коридора.
— Но… вие изгоряхте. Ние бяхме в храма.
Трайстин се усмихна, като се надяваше, че усмивката му е мека и блага.
— Аз съм толкова истински, колкото самите вие. — Той протегна ръката си. — Нима това не е плът?
Най-сетне сестра Елена докосна ръкава му, а после дланта му.
— Струва ми се, че действително е истински човек. Ръцете му са почервенели, изглеждат изгорени, но изгорялото зараства.
— Изгоряха ли ръцете ви? — попита сестра Майра.
— Вие видяхте огъня, нали? — попита Трайстин, избягвайки прекия отговор на въпроса. — Всички хора рано или късно трябва да изгорят.
— Но…
— Дойдох, за да изпълня онова, което ми беше заръчано, а сега трябва да се завърна там, откъдето съм дошъл. — Това определено беше вярно и Трайстин се чувстваше по-добре, когато се придържаше към истината.
Двете жени отново се спогледаха.
— За известно време ще вървя като всички останали хора, след това ще се завърна на мястото си сред Божиите селения. — Сега отново думите му бяха в общи линии верни.
— Но вие бяхте унищожен в огъня.
— Нима не казах, че Господ ще построи отново своя храм? — Трайстин си наложи да запази непроменена усмивката на лицето си, макар че чувстваше как болката от изгореното се разнася в цялото му тяло.
Вече беше изпълнил първите стъпки от плана си — бе засял семената на съмнението в непогрешимостта на суровата религия, която изповядваха възвращенците. Може би сестра Майра и сестра Елена щяха да помогнат за разпространението на тези съмнения.
68.
Когато прекоси терминала на совалката, Трайстин заобиколи гишето на службата за даване на автомобили под наем на планетата Орум, независимо, че там работеше сестра Аркади Луис. Взетата под наем кола просто се бе върнала на мястото си по чудо — тази мисъл накара Трайстин да се усмихне.
Усмивката му се стопи, когато се замисли за Ор. Все още не можеше да разбере играта на този човек. Ор беше изоставил добросърдечния си тон, сякаш целеше Трайстин или да го убие, или да го осакати. Защо?
Докато размисляше по този въпрос, той от време на време се оглеждаше небрежно наоколо. Фактът, че приличаше на всички останали, си имаше своите предимства. Когато се отправи към терминала за орбиталната станция, Трайстин се размина с неколцина високи, русокоси мъже. Поне не привличаше вниманието с външния си вид, както това ставаше в Камбрия.
Мислите за Ор трябваше да почакат известно време. Той се приближи към гишето за пътници, където нямаше никаква опашка и това никак не бе изненадващо. Изразът на лицето му изведнъж стана тревожен.
— Има ли някакъв начин да хвана кораба до Браха?
— Сега товарят совалката до орбиталната станция, братко… вече е получила разрешение за полет…
— Разбирам… — Трайстин клюмна, опечален. — Вижте… става дума за сина на сестра ми. Току-що научих. Събрали са се за Прощалното му увеселение… самият аз съвсем скоро се завърнах след изпълнение на мисията си…
Сестрата зад гишето кимна съчувствено.
Трайстин остави личната си карта и картата с биографичните и генните си данни на щанда.
— Дали бихте могли да направите нещо…
— Ще се опитам, братко. — Тя взе картата с биографичните данни и идентифицира мъжа пред нея като брат Стейнъл Свенсон.
Слухът на Трайстин беше с повишена острота, въпреки бученето в ушите и болката от изгорелите участъци по кожата му.
— Остави го да върви, Дорийн — намеси се по-възрастната сестра зад гишето. — Щом иска да пътува в космоса. Нали знаеш каква директива получихме…
— Изчакайте да се свържа със совалката. Жената заработи по апарата. — Совалка две, появи се още един пътник за орбиталната станция. Можем да стигнем до вас в пет часа.
— … бихме могли да го приемем, щом ще пристигне в пет… — долови металическия глас от другата страна на връзката Трайстин.
— Братко Свенсон, имате късмет. Но трябва да побързаме. — Тя му се усмихна, върна му личната карта и картата с биографичните данни; после му подаде плик с маршрута и карта, която служеше за пропуск на борда. След това сестрата излезе иззад гишето и закрачи почти тичешком.