— Долно създание, ненавистно Богу! — Божият войник беше насочил лазерното си оръжие срещу Трайстин, който се опита да изскочи от мястото си, макар и да знаеше, че това е само сън.
Поиска да разтърси глава, опита се да изплува от кошмара, причинен от безкрайната умора, но не успя. Главата му не можеше да се движи, прикована на място от ослепителните лазерни лъчи.
— Той се съмнява! Как смееш да проявяваш съмнение във великата воля на Бога!
Бедрото го болеше, усещаше болка и в очите си…
— Моля, останете по местата си, докато приключи кацането. Моля, останете по местата си, докато приключи кацането.
Трайстин вече беше напълно буден. В последните думи, които бе чул насън, имаше някакъв нюанс, който го дразнеше. Той самият се съмняваше, а не възвращенците — а не би трябвало да е така. Когато се раздвижи, нараненото му бедро започна да пулсира от болка.
— Винаги го казват — отбеляза спътникът на Трайстин.
— Може би, защото пътниците не остават по местата си.
— Преди години не беше така. Хората бяха по-добре възпитани и отговаряха с усмивка на всеки въпрос.
— Как мислите, защо са настъпили тези промени? — попита Трайстин, после взе кърпата и изтри челото си с нея.
Мек звук — кланк! — се разнесе навсякъде из совалката.
— Причината се крие в Еко-Извергите. Толкова енергия и ресурси са необходими за поддръжката на мисиите срещу тях. Вижте тази совалка — тя е стара като мен. — Събеседникът на Трайстин сви рамене. — Нещо трябва да се промени.
— Кацнахме. Можете да напуснете совалката и да вземете багажа си.
— Положението вече започна да се променя, братко — каза Трайстин. — Господ е бог на любовта. — След това се усмихна. — Извинете, бързам за важно Прощално увеселение.
— О… разбира се.
— Благодаря ви.
Трайстин изтича напред, взе чантата си от лавицата в багажното отделение и прекоси тичешком херметизационната камера. Изглежда, че досега възвращенците не бяха прозрели истината за смъртта и възкресението му — поне никой друг, освен Ор не бе разбрал за това. Вероятно все още не бяха намерили агента.
Трайстин сви устни. Какво се опитваше да му каже Ор? Нима агентът искаше Трайстин да избяга? Той продължи да крачи напред, замислен дълбоко.
Орбиталната станция на Орум все още миришеше на пластмаса, метал, горещо машинно масло, озон и много хора, събрани на едно място. Трайстин добави и една нова миризма — на страха, който изпитваше. Надяваше се, че тя не е толкова доловима за останалите, колкото за самия него, докато се приближаваше към асансьора за второто ниво на станцията, където се намираше транспортният кораб за Браха.
След като се изкачи с асансьора, той застана зад слаба сестра на средна възраст, с множество златни пръстени по ръцете. Божият войник на пропускателния пункт ѝ върна личната карта и картата с биографичните и гении данни, след това кимна.
— Следващият.
Трайстин сложи пътната си чанта върху конвейера, подаде на гишето картата с биографичните и гениите си данни, билета и личната си карта. При преминаването и на трите контролното устройство примигна със зелена светлина. Трайстин тръгна към изхода, взе чантата си и се отправи към сектор Алфа четири, където техници тъкмо товареха транспортния кораб за Браха.
Около десетина човека се разхождаха или седяха на неудобни пластмасови столове, подредени до стената в коридора. Трайстин беше благодарен, че в орбиталната станция имаше нормална гравитация, радваше се, че бе успял да подремне в совалката, но все още се чувстваше замаян. Беше му горещо. Нима се разболяваше?
Наложи си да се съсредоточи, докато седеше на един от свободните пластмасови столове в очакване на съобщението, че може да се качи на кораба. Когато затвореше очи, пред клепачите му се появяваха червени кръгове. Ако ги отвореше, те пареха много силно.
Отваряше и затваряше очи на равни интервали, докато чакаше съобщението, че може да се качи на борда — надяваше се, че това да стане, преди някой да го потърси. Дори понякога се питаше: — „Та кой ли го е грижа?“ Поклати глава. Ор със сигурност го беше грижа… въпреки това не бе довел цяла тълпа агенти със себе си — макар и сцената пред храма да потвърждаваше, че беше в състояние да го стори.
— Пътниците вече могат да заемат местата си на транспортния кораб към Браха. Разрешава се всеки пасажер да пренася не повече от три пътни чанти. Моля, носете багажа със себе си и го предайте на длъжностното лице в багажното отделение на кораба. Качването на борда става чрез херметизационната камера в сектор Алфа четири. Сектор Алфа четири за транспортния кораб към Браха.