Трайстин се изправи и зачака заедно с останалите десетина човека пред херметизационната камера — длъжностното лице трябваше отново да провери личната му карта, картата с биографичните и гениите данни и билета му. След това, заедно с останалите, прекоси херметизационната камера и се качи на транспортния кораб към Браха.
— Пътувате с много малко багаж — отбеляза един мъж, не много по-възрастен от Трайстин.
— Отивам на Прощално увеселение и след това ще поема по задачите си.
Другият кимна и подаде два огромни куфара на техника от екипажа.
— Бих желал да имаме повече такива пътници с чанти като вашата — каза техникът с усмивка.
— А пък на мен ми се иска да имах повече неща в нея отвърна Трайстин. След това се обърна и тръгна към тясното отделение за пътници. Както на кораба, с който бе пристигнал на Орум, и в този сега седалките бяха чисти, но стари. Дълбоките драскотини по пластмасата бяха замазани с боя и след това лакирани.
Трайстин се отпусна на едно от свободните места и зачака, опитвайки се да не обръща внимание на паренето и бръмченето, което се разпространяваше чрез вградения нервен чип из цялото му тяло. Все още се мъчеше да разгадае играта на Ор… и ролята, която бяха изиграли фарканите в досегашните събития. Изглеждаше, че Ор бе желал успеха на Трайстин след бъркотията в храма, но все пак същият този Ор беше готов да го завлече на разпит преди нея.
Какво получаваха в крайна сметка фарканите от всичко това? Едно убийство в повече не би могло да има никакво значение за доктор Рули Джере. Но все пак фарканът твърдеше, че е покровител на Трайстин, независимо от това какво значение влагаше в тази дума.
Трайстин бе изиграл ролята на пророк според догмите на религия, в която не вярваше; разполагаше с помощта на извънземно същество, откраднало ключа, с който се контролираше комуникационната система от „отворен“ тип. Фарканът не му бе предложил никакви обяснения, освен може би… нима извънземните бяха повлияли по някакъв начин на ума му? Наистина ли бяха в състояние да го направят?
Трайстин потрепера. Бученето в главата му се засили. Той отново започна да се бори с физическата болка, която колкото и да бе абсурдно, му донасяше облекчение след въпросите, които изгаряха съзнанието му.
69.
„Може ли насилието и употребата на сила, целящи промяна във вселената, да бъдат оставени в ръцете на младите? Разбират ли те какво е било миналото, какво е настоящето и как ще се развие бъдещето? Нима те са страдали, нима са видели как злини спохождат добрите хора и как добро се случва на лошите?
Или може би бремето на насилието трябва да бъде оставено в ръцете на онези, които могат да го понесат с най-голяма лекота — онези, които са затворили умовете и чувствата си за тревогите на другите хора? Но тогава как ще осъзнаят страданията, които причиняват с поведението си?
Нима бремето на силата трябва да бъде хвърлено върху гърба на онези, чийто живот е кратък — онези, които няма да видят последствията от своите действия? Та как такива хора биха могли да упражняват властта, съсредоточена в ръцете им, и да проявяват съчувствие към останалите, когато в крайна сметка няма да узнаят какво са направили?
Колкото по-големи са властта и силата, поверени в нечии ръце, толкова по-възрастно и по-мъдро трябва да бъде съществото, което ги упражнява. Мъдростта подсказва изживяна скръб, възрастта — натрупан жизнен опит, а знанията увеличават мъдростта и опита…
Онези, които поемат бремето на властта, трябва да бъдат силни и да не се стремят към нея. Защото хората, които се стремят към власт, злоупотребяват с поверената им сила, а слабите се плашат от онова, което трябва да извършат…“
70.
Трайстин не обръщаше внимание на бръмченето в главата си и шумовете наоколо, които го измъчваха доста преди транслацията от звездната система Джеруш към системата Браха. Сега той изтри чело с кърпата, която беше почти толкова влажна, колкото и бялата риза под бялото му тънко сако. Продължилото три часа седене в зле проветрения транспортен кораб се бе отразило зле на всички пътници — те изглеждаха като попарени.