Страшното му главоболие започна да отминава, още преди да е приключил със спагетите, но парещото усещане, което вграденият му нервен чип разпространяваше из цялото му тяло, намаля съвсем малко, причинявайки изтръпване на всички крайници. Може би просто имаше нужда от почивка — и покой, — ала вероятно щеше да измине доста време, преди да си ги позволи.
Постоя няколко минути, след като приключи с храната — повече не биваше да остава тук, само няколко минути. Взе чантата си и се отправи към сектор Бета три. Там би трябвало да се намира търговският кораб „Пакуаврат“. Трайстин се надяваше, че наистина ще го намери в посочения сектор. Чувстваше се уморен. Вероятно не след дълго в орбиталната станция щеше да пристигне кораб-куриер, носещ заповед за арестуването на Уайлъм Хайрис… и на всеки друг, който изглеждаше като него.
Премести чантата от дясната в лявата си ръка и продължи да върви по леко извития коридор.
На пръв поглед Сектор Бета три беше съвсем пуст. Печатите, поставени върху вратата на херметизационната камера, май бяха непокътнати. Трайстин се огледа във всички посоки приближи се към херметизационната камера и използва вградения си нервен чип, за да отвори заключващия механизъм на кораба.
Кре-ек!
Печатите се разпръснаха на парчета и вратата на херметизационната камера се отвори съвсем малко.
Трайстин се приближи към нея, после спря и се обърна — съвсем слаби вибрации, едва доловими сред отново появилото се чувство за парене и статичното електричество във вградения му нервен чип, го предупредиха. Наоколо имаше някаква опасност.
— Какво правите тук, братко? — Войникът от охраната се приближи с тежки стъпки към Трайстин, насочил оръжието си срещу него.
— Нищо. Слязох да потърся един приятел… — Трайстин вдигна ръце нагоре, за да покаже, че не е имал нищо лошо предвид. Трябваше да се досети, че възвращенците са поставили някакви наблюдатели около „Пакуаврат“. — Стоях си тук. Просто стоях. Виждате ли? — Той посочи към открехнатата врата на херметизационната камера. — Тя се отвори.
Погледът на пазача се отклони към вратата.
— Мир вам. — Трайстин се засили и използва набраната инерция да избие оръжието от ръцете на пазача, след това го насочи срещу него.
Туп!
Струваше му се, че ръцете му горят, когато остави пушката до тялото на изгубилия съзнание пазач. Ала нямаше време за губене; светкавично отвори с ръце вратата на херметизационната камера — достатъчно, за да се пъхне вътре. Стомахът му се сви на кълбо и полетя към гърлото, когато напусна гравитацията на станцията и се оказа на борда, където стойността на g беше почти равна на нула.
Не обърна внимание на спарения въздух, нито на това, че тялото му се отдалечава от механизма, управляващ херметизационната камера. Не знаеше след колко време сигналът за тревога щеше да доведе още пазачи или войници. Затова пъхна краката си под лоста, с който можеше да затвори вратата на камерата, и започна да го блъска енергично. Най-сетне постигна целта си — херметизационната камера се затвори, издавайки слаб трясък. Трайстин се добра до пилотската кабина — отчасти с летене, отчасти с препъване. Използва останалата в акумулаторите мощност, за да задейства системата за енергийно захранване на двигателите.
След като системата за захранване на двигателите заработи, той установи минимална гравитация на борда и бързо се върна в херметизационната камера — трябваше да освободи механичните подпори, които задържаха кораба към стенда. Сега единствено магнитните дискове свързваха „Пакуаврат“ с орбиталната станция.
Изправи се зад пилотското кресло, съблече все още влажната и воняща бяла риза, възвращенското бельо, като същевременно използваше вградения си нервен чип да започне проверка на бордовите системи преди излитане. Преоблече се в сухо бельо и сух костюм, седна в креслото и довърши проверката.
Отново го заболя глава — а това не беше най-добрият признак при започване на полет, — ала трябваше да действа бързо, затова бе необходимо да усили остротата на рефлексите си. Погледна екрана за външната обстановка и се осведоми точно какво положение в станцията заемаше кораба.
Накрая се увери, че всички корабни системи функционират нормално и се свърза с орбиталната станция. Можеше да опита да излети, без да се крие. Той намери описанието на предстоящия полет от комуникационната система — „Пакуаврат“ трябваше да лети от Браха до Алундил.