Изминаха три минути, след това пет. Трайстин чакаше, а „Пакуаврат“ се носеше към периферията на звездната система Браха, перпендикулярно на еклиптиката ѝ. Независимо къде се намираха корабите на възвращенците, независимо колко бързи бяха, те не можеха да достигнат подходящ ъгъл, за да атакуват „Пакуаврат“. През цялото време на преследването щяха да се намират откъм кърмата на търговския кораб.
Трайстин не желаеше да мисли за транслационната грешка, която щеше да се натрупа, ако се опиташе да избяга от преследването — не и в този момент.
Две ярки точки блеснаха върху дисплея с фина настройка — бяха ярки и светлосини, пунктирани линии очертаха траекторията им. Очевидно преследвачите бяха излетели от базата в близост до петата планета от системата.
— Разузнавателни корвети — измърмори на себе си Трайстин и провери скоростта им. И двата кораба се движеха с малко по-висока от нормалната стопроцентова флангова скорост.
— Кораб на хинджите „Пакуаврат“, говори контролен модул Браха. Получавате ли нашите сигнали? Получавате ли нашите сигнали? Това е последно предупреждение към вас. Настояваме да се върнете на орбитална станция Браха. Ако се подчините, няма да стреляме срещу вас. Повтарям: ако се върнете, няма да стреляме срещу вас.
„Колко е хубаво да си популярен“, помисли си Трайстин. И все пак… може би… може би планът му наистина бе успял. Преследваха го само две разузнавателни корвети, а това беше стандартният брой, отпускан при следене на неидентифициран търговски кораб. Но от друга страна не им бяха необходими повече от две корвети за невъоръжен кораб, макар и да не знаеха, че предпазните му щитове бяха толкова здрави, колкото и на военните кръстосвачи.
Сега цялото му тяло пареше почти непрекъснато — очевидно в резултат на прекомерното натоварване на вградения нервен чип, прекалено дългото използване на рефлексите с увеличена острота и повишената обмяна на веществата.
Следите по дисплея с фина настройка показваха, че разузнавателните кораби го приближават все повече и повече. Трайстин провери гъстотата на праха. Все още беше прекалено висока, за да извърши транслация, но намаляваше прогресивно.
Изминаха още десет минути, двата възвращенски кораба го догонваха, макар че „Пакуаврат“ вече бе започнал да изкривява — все още съвсем, съвсем слабо — обвивната повърхнина, описваща разширяването на времето.
Контролният модул Браха бе прекратил всякакви емисии, не предаваше никакви съобщения, само възвращенските разузнавателни кораби неумолимо приближаваха към „Пакуаврат“.
Въпреки болката, мислите на Трайстин бяха кристално чисти, ала той знаеше със сигурност, че вече е твърде замаян. Какво щеше да се случи, когато се върнеше? Дали въобще щеше да успее да се добере до дома? Отново изчисли скоростта на преследвачите си и я съпостави с гъстотата на праха. Ако въобще успееше да им се изплъзне, щеше да го постигне много, много трудно.
Прекалено трудно за понасяне. Увеличи натоварването на системата за енергийно захранване до сто и десет процента и се зае да отчита всяка изминала секунда. Можеше да запази това състояние в продължение на пет минути, след това системата щеше да започне да се разпада. Трябваше да използва този начин за допълнително ускорение по-рано, ала не го беше сторил. Очевидно яснотата на мислите му се беше оказала пълна илюзия.
Екранът за външната обстановка показваше, че двата разузнавателни кораба се приближаваха неумолимо. Гъстотата на праха спадаше, минутите отлитаха в небитието.
След четири минути и петдесет стандартни секунди, прекарани при 110 процентно натоварване на системата за енергийно захранване, Трайстин намали мощността ѝ до сто процента — нормалното ѝ максимално гранично ниво.
Разстоянието, което разделяше „Пакуаврат“ от разузнавателните кораби, се увеличаваше. Да не би възвращенците да бяха натоварили корабните си двигатели прекалено много в началото на преследването?
Ако успееше да се върне у дома… нима имаше нещо, което би могъл да очаква с нетърпение? Може би щяха да му възложат командване на боен кораб в системата Парвати — което беше равносилно на самоубийство. Или просто трябваше да изчезне безшумно някъде? А може би инцидентното му появяване в Камбрия винаги щеше да предизвиква антивъзвращенски бунтове? Или възвращенците щяха да обявят едновременни нападения по всички фронтове и той щеше да се окаже както първопричината, така и изкупителната жертва за това? Наистина ли бе нанесъл тежък удар на тяхната религия или никой не го беше грижа за случилото се? Трайстин стисна устни, мислейки за ключа на храма…