След като натовари и провери изправността на скутера, Трайстин се върна при предавателя за извънредни случаи, като продължаваше да стиска оръжието в ръце. Погледна към тялото на Райла, забеляза отворените му очи. Накрая се върна в работното помещение, намери някакъв чаршаф от изкуствена тъкан и бавно обви тялото на техника с него, след това го постави върху работния тезгях. Не знаеше какво още би могъл да стори — ако го вземеше със себе си, скутерът щеше да се претовари.
След това се обърна към предавателя.
— База Ален Изток Две. Говори база Ален Изток Три.
— Трайстин, наистина ли тръгваш към нас?
— Тъй вярно. Аз и малкият ми скутер.
— Ще наблюдаваме за пристигането ти.
— Прието. От база Ален Изток Три — край на връзката.
Изключи предавателя и се върна към натоварения скутер, разположи се на мястото на водача и включи скафандъра си към кислородния резервоар на машината. Остави оръжието си на място, където можеше да го достигне светкавично — подпряно под ъгъл в тясното пространство за пътника. Огледа за последен път гаража, след това изкара превозното средство през разрушената врата. Напусна станцията и пое на запад по следите на совалката, която бе утъпкала и изравнила почвата отдолу.
Докато се придвижваше на запад, където агрегатите за обработка на почвата бяха работили известно време, той забеляза, че с червеникавия повърхностен слой е смесена по-тъмна пръст. Трайстин виждаше и все още плахата поява на пълзящите растения, които започваха да растат над пъстрата мозайка от червена и кафява почва.
С всеки изминат разтег в посока запад ниските синьозелени пълзящи растения, които приличаха на кръстоска между лишей и кудзу1, ставаха все по-гъсти. Незаетата с растения земя между тях бе по-малко, а почвата наоколо беше по-тъмна. Докато пълзящите растения, създадени от биоинженерната наука порасваха, те бавно отделяха кислород, който преди безброй години е бил свързан с почвата. Свободният кислород в атмосферата вече приближаваше пет процента, но общото налягане все още бе едва наполовина от нормалното. Понякога, поглеждайки на запад към покритите с растения равнини, Трайстин като че виждаше как газът се издига във въздуха. В спокойни, ясни дни около Клайсийн кислородът, отделящ се от по-активните растения, хвърляше потрепващи сенки на повърхността.
Четириколесният скутер подскачаше и се тресеше, нямаше въздушна възглавница както совалката, и Трайстин подскачаше и се тресеше заедно с него. Скутерите не бяха предназначени за пътувания на дълги разстояния. Освен това трябваше да го задържа върху утъпканата почва по следите на совалката. Ако се озовеше сред фината, песъчлива почва, където вирееха пълзящите растения, колелата на скутера съвсем лесно щяха да потънат. Вече няколко агрегата за обработка на почвата буквално се бяха погребали сред свръхфините пясъци.
Когато Трайстин достигна разклонението север-юг в маршрута на совалката и пое на север към база Ален Изток Две, на места растенията можеха да покрият прасеца му на височина.
Управлявайки машината, той продължи да наблюдава терена, сега обагрен в по-голямата си част в синьо и зелено. Постоянното движение му напомняше колко по-трудно е да следиш всичко визуално. Докато стигнеше в база Ален Изток Две, вратът му положително щеше да изтръпне. Дори нещо повече от просто изтръпване, коригира се той.
Скутерът напредваше с подскоци на север, Трайстин продължаваше да наблюдава терена; пред очите му се разстилаше безкрайното синьо-зелено море.
След време — след като се наложи да прекъсва придвижването на два пъти и вече бяха изтекли четири стандартни часа, Трайстин най-сетне спря скутера на мястото, където се пресичаха следите на два маршрута на совалката.
Огледа следата на изток, провери данните от компютърния терминал на скутера, след това го насочи към станцията на Куентар и се включи към комуникационната система.
— Ален Изток Две, говори Ален Изток Три.
Не последва никакъв отговор. Трайстин поклати глава. Комуникационната система на скутера би трябвало да работи в обхват, надвишаващ трийсет разтега на открит терен. Не бе възможно да се намира на повече от пет разтега от Ален Изток Две. Може би резервоарите на този скутер бяха останали съвсем пълни, тъкмо защото системата му за свръзка не е функционирала както трябва.
1
Кудзу — бързорастяшо, покрито с власинки растение, наподобяващо лоза — Pueraria lobata — с големи листа, състоящи се от три части. Засажда се в пустинни области за стабилизиране на почвата — Б.пр.