Акумулаторите отново започнаха да подават мощност неравномерно и по гърба на Трайстин полетя вълна студени тръпки. Стъпалата му изтръпнаха, ботушите му се удариха в пода на пилотската кабина.
Той въздъхна, въздухът, който бе поел, забуча като ураган из цялото му тяло. Опита се да понижи чувствителността на възприятията си, ала не успя. Дъхът му хъхреше и свистеше, стъпалата му съвсем изтръпнаха.
Бавно проучи данните, които му подаваше системата. Оставаха му още два часа, изпълнени с неистови мъчения, докато достигне външната орбитална станция на фарканите.
Времето течеше бавно, червената мъгла ту се спускаше пред очите му, ту се оттегляше за миг, краката му от време на време конвулсивно се свиваха, всеки звук разкъсваше клетките му. Очите му бяха отворени и макар че светлината в пилотската кабина беше възможно най-слаба, болезнено пареха. Ако затвореше клепачи, му се струваше, че се върти в открития космос.
Периодично проверяваше положението на кораба и придвижването му по посока на станцията. Нямаше никаква представа каква транслационна грешка се е натрупала, тъй като системите на фарканите нямаха подобни на човешките индикатори за сравнителен анализ на изтеклото време. Предполагаше, че фарканите щяха да му кажат.
Най-сетне, след около два часа, се надигна в пилотското кресло и предаде:
— Орбитална станция Фарка едно. Тук корабът на коалицията „Пакуаврат“ с кодово название „Свещения вал“. — Трайстин пое дълбоко дъх. — Моля за разрешение да се приближа към станцията и да получа сектор, където мога да кацна.
— Кораб „Пакуаврат“, говори орбитална станция Фарка. Каква е причината, поради която желаете да кацнете тук?
— Моля да ми окажете помощ… кораб на коалицията „Пакуаврат“ с кодово название „Свещения вал“ моли за презареждане с гориво и помощ.
— Имате ли покровител? Моля, посочете името на своя покровител.
Покровител ли? По дяволите, какво означаваше тази дума „покровител“? Покровител… покровител… покровител.
Трайстин затвори очи и веднага съжали, че бе постъпил така, защото пилотската кабина се завъртя около него. Покровител ли?
Джере! Той бе споменал думата „покровител“ два пъти, поставяйки особено ударение върху нея. Трайстин отвори очи и бавно произнесе името.
— Рули Джере. Доктор Рули Джере.
Съскащ звук се разнесе из цялото му тяло, който сякаш го сряза с хиляди остриета. След това настъпи тишина. Трайстин започна да намалява ускорението, изчислявайки какво разстояние му остава до станцията.
Изминаха пет минути… след това десет.
— Пилот на коалицията, моля, посочете името си. Моля, посочете името си.
— Трайстин Десол. Майор Трайстин Десол, работещ под военното командване на коалицията.
Втори подобен на съскане, раздиращ звук отекна във всичките му клетки. Започна да убива ускорението по-бързо, стъпалата му се свиха конвулсивно, челюстта му затрепери в нервен тик.
Намали още повече скоростта на „Пакуаврат“ и забеляза, че два кораба на фарканите го бяха обградили от двете страни. Сега вече не можеше да стори нищо, освен да наблюдава. Питаше се дали обратният полет към звездните системи на коалицията не беше просто постановка, чрез която командването целеше той никога да не се прибере у дома. Подозираше, че отървалите кожата убийци бяха винаги неудобни за някого. Е, вече беше прекадено късно.
— Пилот Десол, получавате разрешение за кацане. Следвайте енергийния фар. Движете се след видимата зелена светлина. Ориентирайте се по звуковия сигнал, който ще се появи по честота за бедствени случаи в бордовата ви система.
— Благодаря, Фарка. Виждам зелената светлина… — Звуците го заляха като огромно море и Трайстин потрепера. — Следвам енергийния фар.
Истинска агония беше за Трайстин да насочи кораба към малкия док. Дори сигналите от магнитните опорни дискове гръмнаха убийствено във вградения му нервен чип, когато корабът кацна на определеното място от корпуса на орбиталната станция Фарка.
Трайстин се задържа за облегалката на креслото, подпря се на преградата в пилотската кабина, бавно се изправи и се дотътри до херметизационната камера. Пръстите му трепереха, ръцете му се тресяха, докато отваряше вратата на камерата.