— Не се тревожете. Скоро някой ще дойде при вас — думите се появиха беззвучно в съзнанието му.
Трайстин се засмя, въпреки странната обстановка наоколо. За пръв път от години насам не долавяше пращене на статично електричество, не чуваше бръмчене и не изпитваше болка, свързана с вградения му нервен чип. При това се чувстваше добре. Изправи се на леглото и мекият като коприна чаршаф се плъзна към кръста му. Изглеждаше по-слаб, известна част от мускулната му маса се бе изгубила, ала не много голяма. Това и трябваше да се очаква, ако човек лежи в болница на фарканите — той предположи, че здравното заведение, в което се намираше, бе тъкмо такова. Наистина се надяваше, че си почива в болница на фарканите.
Вратата се отвори полека и двама фаркани в блестящи сиви облекла влязоха в стаята. Единият от тях носеше подобна на ученически сак чанта.
— Майор Десол?
— Да? Вие сте Рули Джере, нали?
— Предположението ви е правилно. Запознайте се с Руялт Дале. Той е… наш специалист.
— По представители на чужди цивилизации като мен?
— Да. В отговора не прозвучаха весели нотки.
— Бих желал да изкажа благодарността си към двама ви. Бях в твърде лоша форма.
— Да. — Джере погледна към Дале. — Вие всъщност умряхте. Преживяхте нервно-сензорен срив. Това е твърде болезнено.
— Умирал ли съм? Никак не се чувствам мъртъв.
— Сега наистина сте жив — в „гласа“ на втория фаркан се долавяха нотки, които Трайстин би могъл да определи единствено с прилагателното „иронични“. — И ще бъдете жив още дълго. Моля, не се движете известно време.
Трайстин остана неподвижен, докато Дале отвори чантата си и сложи върху тялото му странен инструмент, после го замени с втори, с трети.
Най-сетне Дале се изправи, прибра инструментите си в чантата, погледна Джере и излезе от помещението.
— Може би желаете да се измиете, преди да сложите върху тялото си нормалните за вас обвивки. Ала уверявам ви — поддържахме ви съвършено чист. — Джере посочи към предмет, който приличаше на обикновена врата. — Това е възел, съобразен с човешките потребности, изграден специално заради вас.
— Къде се намираме?
— Вие останахте на орбитална станция номер едно. Така беше… по-целесъобразно. Аз ще ви изчакам отвън. Главната врата ще се отвори, когато приближите до нея.
— А дрехите ми?
— Те са в тоалетното помещение. — Джере излезе така тихо и мудно, както беше влязъл.
Трайстин слезе от болничното легло и се отправи към тоалетното помещение. Бельото и сивият му пилотски костюм бяха окачени на закачалки, прикрепени за стената — всички дрехи бяха безупречно чисти. В една тясна кабинка бе монтиран душ, имаше и огромна сива хавлиена кърпа.
След като използва тоалетната, Трайстин опипа лицето си — беше гладко обръснато. Взе душ и бързо се облече. После излезе да намери Рули Джере.
Той седеше на голям, подобен на кресло стол, в едно значително по-обширно помещение от болничната стая, където се бе събудил Трайстин. Фарканът му посочи съседния свободен стол. Майорът седна, но изпита чувството, че потъва в креслото, затова се премести по-напред.
След проточила се твърде дълго тишина Трайстин каза:
— Не зная с какво да започна. Бих желал да ви благодаря още веднъж.
— Може би след малко няма да ви се иска толкова.
— Защо?
Джере се раздвижи в креслото си.
— Вие умряхте. Ние ви възвърнахме към живот. Ала не успяхме да ви възстановим точно в такъв вид, в какъвто сте били по-рано. Прекарахте на Фарка почти две от вашите стандартни години.
Трайстин преглътна, после попита:
— Вероятно съм натрупал значителна транслационна грешка. Знаете ли на колко възлиза тя?
Джере му внуши впечатлението, че вдига рамене.
— Не съвсем точно. Не бихме могли да посочим времето в минути, секунди…
— Просто най-общо — настоя Трайстин.
— Изчислихме го на около тринайсет от вашите стандартни години.
Плюс двете години на орбиталната станция на фарканите… Петнайсет години! Толкова време го е нямало от света. Умът на Трайстин за миг се смрази, но Джере продължи: