— … тъй като вие участвахте в нашето изследване, аз разполагах с вашите медицински данни. Във физическо отношение сте възможно най-близко до предишното си състояние — в максималната степен, до която успяхме да ви създадем.
— Да ме създадете ли?
— Вие представлявате частично възстановена версия от предишния Трайстин Десол. Цялата ви нервна система трябваше да бъде заменена. Спомените ви бяха съхранени и отново въведени в съзнанието ви. Някои от тях може би ще ви се сторят неясни. — Гласът на Джере плуваше в мислите на Трайстин — беше почти същото, като че някой изписва информация върху мислено съществуващия екран в съзнанието му, ала фарканът го правеше по-пълно и по-бързо. — Знаете ли защо от нас се изискваше да извършим толкова много неща?
— Не. — Трайстин не отговори на глас, просто остави потока на мислите да следва своята посока.
— Длъжни бяхме да го направим. За да се справят с натиска, предизвикан от нападенията на възвращенците, хората на коалицията използваха биотехнологии, нанотехнологии и последните новости на науката — по този начин искаха всеки ваш офицер на военна служба да поеме нервно напрежение, обработвайки поток данни, непосилен за капацитета и възможностите на човешките същества. — От страна на Джере последва реакция, която Трайстин можеше да сравни със смях — смях наум, ако въобще съществуваше такова нещо. — Повечето от офицерите умираха млади.
— А какво друго бихме могли да предприемем? Ние не разполагаме с толкова много войници, с толкова тела. След известен период от време нито една екосистема не би могла да осигури прехраната на такова многобройно население. Измирането доказа това, но възвращенците не желаят да вярват на историята.
— Тъжно, нали? И все пак… вие променихте в голяма степен ситуацията… както ще видите… — Джере прожектира смях в мислите на Трайстин. — И ние ви благодарим за това.
— За кое? — Трайстин стисна устни. — За това, че сте в състояние да въздействате на ума ми? Да ме програмирате по такъв начин, че да успея да проникна в храма на възвращенците? По дяволите, какво още направихте с мен? — Той замълча, след това добави: — Пък и докато още приказваме по тази тема, бихте ли ми обяснили ЗАЩО го сторихте? Защо, за Бога?
— Вие не вярвате в Бога. — Трайстин отново почувства подобие на смях, който бързо замря. — Ние не сме ви програмирали, нито сме оказвали някакъв натиск върху вас. Подобен род принуда е нещо… неетично. Освен това натискът не би дал никакъв резултат, защото той ограничава личността, върху която е упражняван. Ограниченията винаги водят до провал.
— Добре. Вие не сте оказвали натиск върху мен. Но със сигурност ме поставихте в благоприятно положение, за да извърша работата, която ви беше угодна.
— Не ние ви направихме пилот. Нито ви принудихме да станете агент на разузнаването.
— Откъде знаете за това?
— Когато се наложи да създадеш наново нервната система на някого, научаваш много неща. Само Руялт Дале и аз знаем тези неща. Никой друг няма да ги научи, повярвайте. Защото ние не лъжем.
„Естествено, та на фарканите това не се налага“, помисли си горчиво Трайстин.
— Значи ми дадохте ключовете за управление на контролната система на храма, зададохте ми достатъчно въпроси, за да ме насочите в правилна посока и останахте настрана, за да наблюдавате шоуто? На колко офицери от разузнаването се е случило същото, преди да попаднете на мен?
— Броят на офицерите през последните двайсет години е сто трийсет и един. Само на четирима от тях сме давали механизма, осигуряващ контрол над охранителната система на храма, ала вие бяхте единственият, който успя да превъзмогне моделите, създадени от собствената му култура.
— А какво се случи с останалите?
— Нито един от тях не използва ключа. Те бяха екзекутирани.
Трайстин потрепера.
— А как се свързахте с Ор?
— С какъв Ор? — В беззвучния „глас“ на Джере прозвуча удивление.
— Няма значение. И така — какво беше онова велико нещо, което аз имах щастието да извърша?
— Ние не бихме използвали думата „щастие“. А вие? — Джере отново прожектира в мислите му отчасти остър, отчасти тъжен смях.
— Съжалявам. Избрах погрешен израз. Все още не сте ми казали защо направихте всичко това. Защо ни давахте технологии? Защо манипулирахте мен? Защо ме преследвахте в продължение на две десетилетия?
Разговорът бе прекратен за дълго. Наоколо цареше пълна тишина.