Най-сетне Джере отговори, като правеше дълги паузи между фразите. Той или наистина не се бе подготвил как точно да отговори, или търсеше някакъв по-прост начин да обясни нещо много, много трудно на малко дете. При последната мисъл Трайстин настръхна.
— Сложната технология изисква по-голяма употреба на сила. Ако дадена култура на разумни същества не се противопоставя активно, властта винаги привлича… по-малко етичните ѝ представители. Технологията също така позволява по-високи темпове… на растеж на населението. Използването на машините тласка разумните същества към… по-суров… контрол в социално отношение. Суровостта създава по-остри конфликти, които изискват употребата на повече сила. Това подхранва конфликтите и в началото те са насочени срещу другите култури.
— Тогава защо самите вие не притиснахте възвращенците?
— Притиснахме ги — отговори Джере. — Но съветите от извънземен разум никога не се приемат за валидни, затова трябваше да използваме все повече и повече сила — тази сила щеше да бъде достатъчна, за да унищожи паралелния клон от човешката култура, който вие наричате възвращенци. Силата покварява онзи, който я използва, а ние не можехме да си позволим такава степен на поквара.
— О… значи искахте да прехвърлите покварата на някой от нас, на добрия стар Трайстин?
— А вие бихте ли искали да прехвърлите отговорността за съдбата на вашата раса върху нас? — попита Джере.
Трайстин никак не хареса въпроса, поставен по този начин.
— Тогава защо аз бях този щастливец?
— Както някога се опасявах, вие сте преживели лично нещастие — откровено призна Джере. — И ние сме благодарни за това. Научили сте много от него, ще научите още в бъдеще. Най-добре ще разберете нашата благодарност, когато се завърнете при своите. Те ще ви посрещнат с радост.
— За да ме линчуват? — Какво се беше случило, след като той бе напуснал системата Джеруш? Джере продължаваше да избягва прекия отговор на този въпрос.
— Не. Вие сте… фигура с голяма… тежест. Ние не лъжем. Може да сме крадци, майоре, но не и лъжци. Сега трябва да вървите. — В последната предадена от Джере мисъл имаше категоричност, която охлади ентусиазма на Трайстин да проявява по-голяма настойчивост на тази тема.
— Все още не сте отговорили на въпросите ми и сте направили нещо на вградения ми нервен чип.
— След като се приберете при своите, те ще разполагат с достатъчно информация, за да отговорят на вашите въпроси. Няма да имате повече нужда от вградения си нервен чип, макар че той е останал на мястото си. Ние вложихме неговите възможности в нервната ви система. — Джере се усмихна. — Вашето военно командване без съмнение ще дезактивира вградения ви нервен чип в определен момент от кариерата ви, но това няма да ви промени. Нито сега, нито докато сте жив. Също така, за да бъдем сигурни, че сме ви регенерирали правилно, трябваше да направим още няколко модификации.
— Като например? — Трайстин погледна ръцете си. Те изглеждаха нормални, макар че зрението му беше неестествено силно.
— Ще остарявате бавно, а може би въобще никога няма да остареете.
Трайстин погледна към Джере, опитвайки се да запомни спокойното, квадратно, безизразно лице.
— Защо решихте, че заслужавам да ме възнаградите с тази… благословия?
— Аз не взех това решение сам. Ние… всичките лекари… сметнахме, че подобна стъпка може да ви бъде от полза… и по този начин ще ви се отплатим.
— Да ми се отплатите? За това, че съм станал убиец на други човешки същества? За това, че съм бил ваш инструмент?
— Вие сте убили много хора и преди тази мисия, без да постигнете нещо определено. Онова, което извършихте сега, беше изключително полезно.
— За кого? За великата империя на фарканите ли?
— Не е нужно да изпитвате такава горчивина. Вие сте направили добро, както ще откриете по-късно, на собствената си раса. Освен това много ни помогнахте да разберем мотивите, които ръководят поведението на вашата раса, а това ще бъде полезно за всички нас.
Трайстин пое дълбоко дъх. Непоколебимата сигурност, която изпитваше фарканът, го завладя.
— Прекрасно. Карате ме да повярвам, че съм достоен за нещо… и не ми казвате какво е то. Но все още не сте отговорили на въпросите ми.
— Аз не съм в състояние да им дам отговор. Вие трябва сам да го намерите — Джере сви устни, които бяха толкова, толкова тънки. — А що се отнася до това, дали сте достоен… да, достоен сте. В смисъл, че сте достоен както лекарят е достоен да понася страданията на другите или както… Но това не е благословия. Ако се опитаме да намерим най-близкия аналог на езика на фарканите, трябва да изберем думата „Кайрсесуфер“. По-добре е обаче да бъде превеждана като ругатня. Онези от нашите хора, на които е предложено да не остаряват, приемат неохотно. Някои отказват.