— Изпращам ви кода за установяване автентичността на кораба…
— „Свещен вал едно“, получавате разрешение за кацане в сектор Епсилон на орбитална станция Чевел Алфа. Повтарям: орбитална станция Чевел Алфа.
Трайстин беше доловил изненадата в гласа на офицера от контролния модул. Защо пък изненада? Нима транслационната грешка е била елиминирана? Това вероятно беше възможно. И защо на Чевел Алфа? Какво се бе случило с Чевел Бета?
Той отново провери дисплея с фина настройка. Корабите в системата Чевел определено бяха на коалицията, ала в пространството, където се намираше Чевел Бета, нямаше никакви следи от космически съдове. Абсолютно никакви. Нима станцията е била разрушена след нападение на възвращенците?
Най-накрая Чевел Алфа се появи дори на екраните с малък обсег на изображение.
— Контролен модул Чевел, тук „Свещен вал едно“. Намирам се в състояние на готовност да се приближа до орбиталната станция.
— „Свещен вал едно“, получавате разрешение за кацане в сектор Епсилон едно. Сектор Епсилон едно.
— Прието. Насочвам се към сектор Епсилон едно.
Новият (а може би подобреният) вграден нервен чип осъществи кацането като по ноти, Трайстин приземи „Пакуаврат“ с едва доловимо потрепване.
Той магнетизира опорните дискове и се свърза с контролния модул.
— „Свещен вал едно“ се приземи в сектор Епсилон едно. Изключвам корабните системи.
— Получавате разрешение за изключване… Осъществихте меко кацане.
— Благодаря.
Трайстин освободи предпазните колани, провери корабните системи за последен път и отвори херметизационната камера.
Нисък чернокос майор го очакваше пред камерата, съпровождан от двама въоръжени войници.
— Сър! — Майорът отдаде чест на Трайстин.
Трайстин, крайно изумен, отвърна на поздрава, макар че не беше в униформа, а в обикновен пилотски костюм. Осъзна, че долавя функционирането на мрежата в цялата станция — дори можеше да разшифрова как работят механизмите за предаване на данните между отделните ѝ компоненти. Намръщи се. Не помнеше по-рано това да му се бе удавало с такава лекота. Какво още бяха направили фарканите с него?
Когато излезе от херметизационната камера и закрачи по широкия главен коридор, Трайстин трябваше да положи усилия да не зяпне с уста. В площта, ограничена с въжета, се бяха събрали около трийсетина души от персонала на станцията. Даже без да увеличава остротата на слуха си, Трайстин долавяше мърморенето им.
— … колко е висок този тип… дори не носи униформа…
— … казват, че повече от петнайсет години… преди това бил някакъв голям герой…
— … знаеш ли кой е той?
— Командирът не ни каза…
Войниците огледаха насъбралите се хора, после обърнаха погледи към Трайстин, но майорът, който го водеше, продължи напред, докато стигнаха един от асансьорите за служебно ползване. Каква информация бяха разпространили за него? Какво означаваха думите „голям герой“?
— Ще се изкачим на последното ниво, сър. — Майорът влезе в асансьора, чиято шахта работеше със специален режим гравитация.
Трайстин го последва.
След като излязоха от асансьора, повървяха още трийсетина метра и спряха пред тежка врата, върху която беше написано със златни букви: „Командир на орбиталната станция“.
— Влезте, сър. Очакват ви.
Въоръжените войници застанаха от двете страни на вратата.
— Благодаря ви, майоре — каза Трайстин.
— Да, сър.
Изправена до компютърния терминал го очакваше стройна жена — командирът на орбиталната станция. Косата ѝ беше тъмна, тук-там проблясваха посивели косъмчета, а лицето ѝ беше младо и привлекателно.
— Знаеш ли, че вече си Бог? Или същество, приближаващо се в най-голяма степен до това понятие.
— Бог ли? Аз само се опитах да вкарам в главите им малко здрав разум. — Трайстин се усмихна, наблюдавайки внимателно стройната и все още атлетична жена. Името, изписано върху униформата ѝ, потвърди онова, на което се беше надявал, което почти бе очаквал. Тя винаги бе успявала да предвиди всичко. Искаше да се засмее, да я прегърне, ала страхът и навикът да спазва установените норми го възпряха. Прекалено много години ги разделяха, Трайстин не знаеше дали тя все още изпитва същите чувства като него. А може да бе намерила някой друг. Петнайсет години беше твърде дълъг срок за една любов, която едва се бе появила между тях. — Бог? Който се е измъкнал, използвайки фалшива смърт?