— Подценил си силата на религията. Ти стана завърналият се Пророк — Ултийна Фрейър се засмя. — Наистина ли си мислеше, че те ще се откажат от вярата си? Вместо да го направят, те превърнаха мисията ти в част от своята вяра — много важна част. — Тя се усмихна топло към него. — Седни, моля те.
— Опитах се да всея разкол. — Трайстин замълча. — Не, това е препалено лекомислено. Просто се опитах да направя системата им по-малко войнолюбива, да инжектирам малко любов в нея. — Той изсумтя. — Разбира се чрез насилие, както всички религиозни реформатори. — Питаше се каква част от истината знае Ултийна и колко би могъл да разкрие самият той.
— Разкол ли? Сега те са по-единни от всякога. — Ултийна замълча. — Да, наистина успя да внесеш повече „любов“ — както се изрази самият ти — в тяхната култура и сега възвращенците са по-миролюбиви, благодарение на теб.
— На мен ли? — Трайстин поклати глава и седна до малката масичка, върху която имаше поднос със сладки и чаши за чай. — Трудно ми е да го повярвам. — Той навлажни устните си. Джере беше казал, че Трайстин е постигнал нещо добро, ала нима можеше човек да повярва така лесно на един извънземен? Вероятно защото не вярваше, че нещо добро може да излезе от едно твърде зрелищно убийство. Очите му потърсиха Ултийна. Тя не изглеждаше петнайсет години по-стара, няколко — да, но не и петнайсет.
— По-добре е да свикнеш с това. Вече си част от историята.
Част от историята ли? Той впери очи в протрития килим по пода на станцията, след това отново погледна Ултийна. Колкото и компетентна да изглеждаше тя, Трайстин долавяше уязвимостта ѝ. Странно, че по-рано никога не я беше долавял.
— Радвам се, че си оцеляла след „Мишима“. Много се радвам — добави той, страхувайки се да изрече нещо повече.
— Аз също. Освен това се радвам, че не реши да ставаш командир, а пък и командирите напоследък заемат второ място след пророците. Както и да е, вече си с ранг командир, макар и да не го знаеш.
— Наскоро ли са ме произвели?
— Едва ли беше толкова скоро.
— Защо не ми разкажеш какво се е случило?
Ултийна Фрейър поклати глава.
— Трябва да изхвърлим формалностите помежду си. Първо ти ми разкажи какво си правил и защо, преди… заповядай… — тя посочи с жест към подноса. — Чувствай се поканен да се подкрепиш. О… — Ултийна бързо изписа някакъв код върху клавиатурата на компютърния терминал.
Трайстин се усмихна.
— Значи ти си офицерът, който прави разбор на мисията ми?
— Хората от командването искаха да се чувстваш удобно, а аз съм единственият оцелял, когото познаваш. Може би тъкмо затова ме държат още тук. Моля те, налей си чаша чай. — Тя седна на стола срещу него от другата страна на масата.
Единственият оцелял? Трайстин се почувства много самотен, очите му се задържаха задълго върху Ултийна, преди да заговори:
— Благодаря, ще си налея чай. — Пое дълбоко дъх и продължи: — Звучи просто, но не е. Зададох си само един въпрос — каква полза би могло да донесе убийството на някакъв адмирал, пък бил той и архиепископ? Не можах да открия такава. Освен това ми се струваше, че ако се върна, без да съм постигнал нещо… няма да се чувствам добре здравословно, особено като се вземе предвид генното ми наследство.
Ултийна се съгласи с кимване.
— Затова… — Трайстин продължи да приказва повече от десет минути. Приписа победата си над охранителната система на храма на обучението, което бе получил от баща си, опитвайки се да избягва особено крещящи лъжи. Спомена фарканите единствено като медици, спасили живота му. Съмняваше се, че инстинктивното отвращение, което човешките същества изпитваха към безсмъртните, е намаляло през сравнително малкото изтекли години. — Накрая ме закърпиха и ме изпратиха да си вървя по живо, по здраво. Не видях нищо повече от една стая, дълъг коридор и малка баня с душ. Дори не знаех точната стойност на транслационната грешка, преди да стигна до Чевел. Той разпери ръце. — А сега ти ми кажи какво се случи тук.
— Не знаем всичко за случилото се. Разбира се, научихме за зрелището в храма — ала това никак не беше трудно, като се вземе предвид нарастващото ти значение като ключова религиозна фигура сред възвращенците. После започна голямото преписване и коригиране на Светото писание — мога да добавя, че този процес беше много, много продължителен. Успяхме да внесем контрабандно няколко твои холографски изображения. Години наред агентите душеха наоколо, за да открият, че корабът ти е успял да премине транслация — това се оказа толкова трудно, защото някакъв висшестоящ офицер в тайните служби на възвращенците искал да се чуе колкото се може по-малко за това събитие…