„Ор — помисли си Трайстин. — Той е искал аз да бъда новият Пророк. Този луд възвращенец наистина е желаел тъкмо това.“
— … помислихме, че може би ще се върнеш, затова предупредихме фарканите, ала никой не беше сигурен каква е истината допреди повече от година. Тогава фарканите изпратиха кораб-куриер, съобщиха ни, че си ранен и се нуждаеш от интензивни медицински грижи. А мен ме изтеглиха от службата ми като военен командир на кораб и ме изпратиха тук.
Трайстин кимна с разбиране.
— За щастие през последните няколко години нещата са твърде спокойни — завърши Ултийна.
— Какво се случи в действителност? — попита отново той и най-сетне наля чай и за двама им.
— Казах ти. Вече си новият Пророк, завърнал се при братята и сестрите.
Трайстин поклати глава.
— Просто се получи. Разбира се, аз се опитах да го планирам, но след като вече станалото е факт, все още ми е трудно да повярвам, че един инцидент би могъл да промени цяла религия.
— Естествено, че би могъл, ако религиозната върхушка желае такава промяна — усмихна се Ултийна. — Виж, вече поддържаме с възвращенците нормални дипломатически отношения — обиди по техен адрес сега са недопустими. Братята и сестрите твърдят, че са се променили. Пророкът им разкрил новата истина, която са решени да следват. Те не искат да знаят нищо за тебе. След като положението и тук се подобри, никой в Щаба на военното командване няма ни най-малък интерес да нарушава каквото и да било в управленческия механизъм на възвращенците. Раните ни бяха толкова болезнени, техните — също…
— Видях това с очите си. Всичко полека се износваше до краен предел. Прекалено малко мисионери, завърнали се след изпълнение на бойната си задача. Прекалено много патриарси с все по-млади и повече на брой съпруги. Младите жени отчаяно приемат който и да е оцелял, завърнал се у дома мисионер.
— Научил си много неща за толкова кратко време — вдигна вежди Ултийна. — Както казах, възвращенците наистина търсеха начин да се измъкнат от безкрайните бойни мисии. Така че появата на Пророка на любовта се оказа желаният изход за тях. И те веднага се възползваха от него. Сега навсякъде са разпространили холографски изображения на саможертвата ти в храма. Навсякъде могат да се прочетат интервютата с хора, които видели как ръцете ти били заздравели, след като „храмът бил построен наново“. — Ултийна му се усмихна не особено дружелюбно. — Я да видим… „друг ще седне до лявата ръка на нашия Отец“. Цитатът, който най-много ми харесва, е: „Как е възможно да предадете Божието слово на съседите си, когато ги убивате, още преди да сте стигнали достатъчно близо до тях, за да разговаряте?“
Трайстин изстена.
— Радвам се, че са ти хрумнали тези думи — продължи Ултийна, — а може би наистина си бил вдъхновен, за да ги произнесеш.
— Използвах като основа тяхното свето писание, научих доста неща наизуст и плагиатствах.
— Явно плагиатството ти е било вдъхновено свише. — Тя отпи глътка чай от чашата си. — Наистина изглеждаше вдъхновяващо в онзи бял костюм, но се радвам, че не го носиш тук. Белите ти костюми на кораба ли са?
— Да. Защо?
— Ами… бихме могли да ги изпратим в Уайстух като автентични реликви от пророка — усмивката ѝ беше закачлива, почти дяволита и Трайстин зяпна с уста. — Е, няма да го направим. Костюмите ти просто ще изчезнат. Така е по-добре. Тогава хората от щаба ще могат да въздъхнат с облекчение.
— Значи сега всичко е прекрасно, така ли?
Ултийна изсумтя.
— Нищо не е чак толкова прекрасно. Дадохме правото на възвращенците да изпращат по няколкостотин миролюбиви, потънали до уши в Светото писание мисионери в звездните системи на коалицията всяка година. Те приеха предложените от нас условия и вече не ни заплашват с кораби-троиди, ние се съгласихме да не нападаме последните от тях, които се завръщат в техните звездни системи — досега постигнатите споразумения се спазват стриктно от двете страни. Преотстъпихме им правата върху звездната система Вайнцет и те вече преобразуват планетите по планове, които са изготвили експертите им, а ние им продаваме различни технологии. Има незначителни престрелки заради системи в периферията, върху които никой не е предявил претенции за собственост. И ние, и те загубихме по няколко бойни кораба „поради злополука“, ала това е значително по-добре от бъркотията, в която се намирахме, преди да тръгнеш в изпълнение на мисията си. Освен това вече имаме право да транспортираме технология и оборудване до планетите, населени с възвращенци, ала партньорите ни трябва да бъдат техни местни фирми. Накратко, установи се дяволски заплетено положение — но поне вече не се избиваме едни други.