Пое на изток. Пълзящите растения станаха по-ниски и по-редки.
След като измина още около един разтег и вече виждаше по-голямата част от кулите, където се съхраняваше оборудването, Трайстин отново опита комуникационната система.
— Ален Изток Две, говори Ален Изток Три. Намирам се на около три разтега южно от базата.
Никакъв отговор.
Опита комуникационната система на шлема, без да получи някакъв резултат. Скутерът продължи напред към Ален Изток Две.
— Приближаващ се скутер… ако това си ти, Трайстин… направи завой наляво, после надясно, после отново наляво, едва тогава възобнови първоначалната посока, която следваш. След това спри — толкова пъти, колкото е номерът на базата, на която работиш.
Трайстин последва напътствията на Куентар, три пъти спира за кратко, опитвайки се да не нанесе щети нито на пълзящите растения, нито на скутера, после пое направо към станцията. От време на време опитваше да се включи в комуникационната система. След това започна да опитва да установи връзка посредством шлемофона.
След като измина цял разтег, получи отговор.
— Чуваш се слабо, Трайстин.
— Използвам системата за свръзка на шлема. Аз ви чувам, но предавателят на скутера е извън строя.
— Възвращенците ли са го повредили?
— Не. Смятам, че се дължи на недобра поддръжка.
— Ще разговаряме за това по-късно. Нацуги те очаква.
— Прието.
Трайстин насочи скутера към станцията. Приближи входа на гаража, първо се отдръпна предпазният щит, след което се отвори самата врата. Трайстин се запита дали той или Райла не е трябвало да спуснат предпазните щитове на Ален Изток Три по-рано. Ако го беше сторил, може би Райла щеше да има достатъчно време да отстрани повредата в механизма на предпазния щит. Ала може би това щеше да се окаже невъзможно. И двамата бяха платили за този пропуск — Райла далеч по-скъпо от Трайстин.
Отново преглътна мъчително. Въпреки всичко той беше отговорен за неотстранената повреда.
Нацуги го очакваше при входа за машините, прицелил се с тежко оръжие към скутера. Той продължи да държи Трайстин на мушка, докато лейтенантът махна шлема си, след като бе влязъл вътре в базата.
— Лейтенант Десол, Нацуги.
— Радвам се да ви видя, сър. — Нацуги не изглеждаше убеден в правилността на подхода към създалата се ситуация, но Трайстин вече се беше сблъсквал с подобен проблем — приличаше прекалено много на възвращенец.
— Може би ще можеш да ми помогнеш, Нацуги. — Трайстин се опитваше да не се обляга на стената, но скафандърът беше тежък, а той бе изтощен. — Възвращенците убиха Райла. Не можах да докарам тялото му, но го увих в чаршаф и го сложих на работния тезгях. Дали би могъл да съобщиш на някого…
— Ще видя какво мога да направя.
— Благодаря ти. Куентар в центъра ли е?
— Да, сър.
Трайстин се изкачи бавно по стълбището. Куентар му помаха с ръка, когато го видя и посочи стола с твърдата облегалка до командното кресло.
Трайстин седна и пое дълбоко дъх. База Ален Изток Две също миришеше на трева от пустошта и амоняк, но не толкова силно, колкото собствената му станция.
— И така, какво се случи? — Очите на Куентар останаха безизразни, което означаваше, че вниманието му е съсредоточено върху екраните.
— Много възвращенци, с тежки нападателни оръжия, снабдени с наистина добри предпазни щитове против топлината, които ги правеха почти невидими, скенерите не успяваха да уловят присъствието им на повече от двеста метра разстояние. Вратата за превозни средства на долното ниво направи засечка. Цяла група успя да премине картечния огън и ракетния обстрел, след което взривиха вратата и проникнаха в станцията. Райла уби един от тях, мисля, че аз ликвидирах шестима, но останалите го умъртвиха.
— Имаш късмет, че си жив. Според контролния модул всичките шест взвода са нападнали именно теб.
— Използвах много ракети и почти всичките налични картечници. Те все още обстрелват предпазните щитове и като че искат да ги раздробят на късчета.
— Нашият свръхмощен предпазен щит, изработен по най-модерни технологии от бор и пластмаси?
— Точно него.
— Не си ли помисли за тайното укритие? — попита Куентар.
— Прекрасно, помислих си. Спускам се в онзи ковчег и после какво ще правя? Да чакам? Та кой ли ще дойде някога да ме измъкне оттам? Можеш да го използваш единствено, когато нямаш никакъв друг изход.