74.
„Бог не винаги ще бъде до лявата ви ръка, нито до дясната ви ръка. Аз дойдох тук, за да спася едно дете, но няма да остана завинаги с вас.
Всички са деца и приятели на Бога и неговия Пророк, защото Господ е нашия Отец. И всички онези, които се ползват от даровете на щедростта Му, трябва да бъдат Негови деца. Защото едва когато човек види безбройните звезди в Неговите селения, осъзнава колко могъщо е творението на ръката Му…
Аз съм такъв, какъвто ме виждате. Господ вижда онова, което видях аз — а аз видях как братя и сестри се избиват един друг. Бог ми повели да занеса думите Му до онези, които не вярват в него, но как е възможно мъртвият да чуе Божието слово? Дори Пророкът Торен писа: «Не казвай „по-добре да помогна на братовчеда си, отколкото на своя съсед“, защото всички мъже и жени са съседи пред погледа на Бога.»
Бог е предвидил какво ще се случи с мен и теб; пътищата ни поемат в такава посока, че изпълняваме волята Му, независимо дали желаем да го сторим, или не.
Нима името може да промени самия предмет? Ако наречем ножа с името «лилия», нима той ще стане лилия? Аргументите са само думи, логиката на учените често носи в себе си малко истина — тя представлява само умно изградена структура, като добре построен палат на греха.
Бъдете храбри, не заставайте на пътя ми, защото онова, което ще се случи, става по волята Божия. Съборете този храм и Бог отново ще го построи пред очите ви.
Вие познавате Бога, Бог познава вас и всички тайни в сърцата ви. Не съдете другите, за да не осъждат вас. И все пак аз ви казвам: Той ще построи този храм за по-малко от три дни. Да, и макар че времето е толкова кратко, Той ще даде мен, за да спаси вас, защото някой трябва да говори заради вас — хората, които отказвате да говорите за любов. Някой трябва да говори заради вас! Някой трябва да поиска прошка заради вас. Някой трябва да изкупи греха ви — сега и во веки веков.
Аз съм такъв, какъвто ме виждате. Не твърдя нищо. Прекалено често хората са изричали различни нелепи твърдения. Та какво е едно голо твърдение за Бога? Вие твърдяхте, че ще следвате Божията воля, а същевременно избивахте други хора. По-древен пророк е казал: «Виж гредата в собствените си очи, преди да зърнеш прашинката в окото на своя брат».
Онези, които желаят да сеят след себе си разрушения с огън и меч, сами ще бъдат изтрити от лицето на света чрез огън и меч. Унищожението на онези, които могат да бъдат братя и сестри, не е израз на любов. А Господ винаги е бил бог на любовта.
Аз бях изпратен тук да ви предам едно послание. Бог не моли, Той повелява. Аз извърших онова, за което бях изпратен. Онези, които имат очи, нека видят. Онези, които имат уши, нека слушат — така ще научат по-добре каква е Божията воля.
Аз съм толкова истински, колкото самите вие. Нима в тази ръка няма плът? Вие видяхте огъня, нали? Видяхте и пепелта. Всички хора трябва да изгорят — рано или късно. Извърших онова, което ми беше повелено, а сега трябва да си отивам. Известно време ще вървя като всички останали, после ще се върна на своето място сред Божиите селения.“
75.
Небето в късния следобед изглеждаше сиво. Трайстин остави куфарите си до затворената врата. Силен, студен вятър шибаше клоните на норфолкските борове. Самотна голяма хелио-птица се бореше с поривите му, но накрая се предаде, плъзна се към градината и изчезна от погледала Трайстин.
Той използва ключа, получен от пилотския тръст, и отвори портите от ковано желязо. Острият скърцащ звук, който издадоха пантите, го накара да потрепери. След това взе двата си куфара и измина десетина крачки по камъните, покрити с тънък слой пръст.
Градинският чай все още се беше запазил — макар и доста одърпан — в лехата, заградена с каменна стена. Беше я изградил преди повече години, отколкото бяха изминали за самия него. Погледът му прекоси градината, проследи лъкатушещата пътечка и спря върху кедъра-бонзай, който растеше в кръгла каменна ваза. На това място пътеката се разделяше на две. Кедърът беше пораснал — прекалено много, — макар че клоните му бяха едва с двайсетина сантиметра по-дълги, откакто бе посещавал дома си за последен път.
Ала му се струваше, че симетрията бе някак нарушена. Дали някъде в градинския навес щяха да се намерят ножиците за кастрене? Сега можеше ли да подкастри дръвчето? Щеше да има време — прекалено много време да се занимава с растенията и да мисли. Беше решил да каже повече неща на Ултийна, преди да напусне Чевел Алфа, но тя бе изчезнала и никой не можа да му каже къде да я намери. Оставил ѝ бе бележка със своя адрес и няколко реда, че трябва да я помоли за нещо.