Выбрать главу

— Да, и аз изпитвам същото. — Куентар поклати глава и посочи малкия компютърен терминал в ъгъла. — След като направиш рапорта си до Контролния модул, можеш да използваш кабината и душа, които не са следени с камери. Съобщи ми къде ще те изпратят след това.

Трайстин се изправи и пое с тежки стъпки към компютърния терминал, след което се включи в системата.

— До Контролния модул на Граничната полоса. Говори лейтенант Десол от база Ален Изток Две. Състояние при подаване на рапорта…

— Десол, говори майор Алесандро. Срещна ли още възвращенци?

— Не, сър.

— Може ли станцията да бъде включена бързо отново в системата?

— Не зная. Горният десен ъгъл на технологическия център е пробит посредством експлозиви с висока унищожителна мощ, но всичко останало изглежда напълно наред.

— Как проникнаха във вътрешността на станцията?

— Предпазният щит пред вратата за превозни средства направи засечка, след като Райла се върна от ремонтни работи навън. Не успяхме да го поправим, преди да се появят възвращенците.

— Да, наистина това е било тежък проблем. Имате ли някаква представа колко възвращенци са нападнали станцията ви?

— Не, сър. Скенерите не успяваха да се фокусират върху тях, поради защитните механизми, вградени в скафандрите. Аз също не можах да ги видя, докато не извърших подробно наблюдение на всички честоти и успях да ги засека единствено в граничните честоти — като че блещукаха…

Въпросите май щяха да продължат до безкрай. Трайстин се опря о стената и не престана да отговаря.

Най-сетне Алесандро завърши:

— … Ако имаме нужда от още информация, отново ще се свържем с вас. Утре ще пристигне група техници и група почистващ персонал. Те ще изпратят машина да ви прибере — в точка нула-седем-нула-нула. По-късно ще изпратим и останалата част от екипа на станцията.

Трайстин прекъсна връзката и се върна при Куентар, след което се отпусна на стола.

— И така? — попита Куентар.

— Утре ще изпратят група техници, заедно с взвод за почистване на базата. Те ще ме приберат.

— Щастливец! — Куентар замълча. — Никой друг ли нямаше в станцията, освен теб?

Трайстин поклати глава.

— Нападението онзи ден… е, възвращенците изкривиха рамката на една врата и нарушиха действието на един от предпазните щитове, така че цялата станция вонеше. Затова Ворен и техниците се изнесоха някъде навън. Джерфел бе излязла в отпуск и заместникът ѝ щеше да дойде с късния рейс на совалката.

— Направо да се чуди човек.

— Да — рязко отвърна Трайстин. — Как са успели да открият единствената станция с недостатъчно персонал по цялата гранична полоса — и то, докато са се намирали в орбита, — при това единствената с повреден предпазен щит? И въпреки това бяха избити…

— Имаше ли много трупове?

— Какво разбираш под „много“? Преброих хора за около един взвод, ала не отидох да ги търся. Те са все още там.

— Във всеки случай прекрасно ще послужат за производството на изкуствена тор. Само ще трябва да ги транспортираме — Куентар се засмя. — Знаеш ли кое е единственото нещо, което харесвам в тази работа?

— Кое? — уморено попита Трайстин.

— Че убиваме възвращенци. Щях да се чувствам по-добре, ако бях пилот. Така бих могъл да елиминирам цяла тайфа от тях, но тъй или иначе картечниците наистина вършат добра работа. Знаеш ли — подхвана Куентар и гласът му зазвуча по-разговорно. — Възвращенците всъщност не са човешки същества. Те са отчасти извънземни.

— Не бях чувал такова нещо.

— О… онези политици на Пердия потулиха работите. Казаха, че такова нещо правело хората прекалено възбудими. А как иначе ще си обясниш поведението им? Ти би ли тръгнал срещу картечния огън, Трайстин? Ще постъпи ли така което и да било човешко същество? Как иначе би могъл да го обясниш?

— Тяхната вяра — предположи Трайстин. — Ако умрат в свещена война или както и да го наречеш по друг начин, ще отидат в рая.

— Нито едно истинско човешко същество не би могло да преглътне такова нещо. Не, те са извънземни. Просто външно приличат на хора. — Куентар отново се засмя. — Ще ми се да бях пилот. Тогава сигурно щях да мога да избия стотици от тях. Щях да ги спра да не убиват истински хора. — Очите му почти изгубиха израза си, защото бе пристигнало някакво съобщение или друга вътрешна информация по системата. Той добави незаинтересовано, съсредоточил вниманието си другаде: — Имаш нужда от почивка.