— Да — кимна Трайстин и се насочи към душа. Внимаваше да поставя единия си крак точно пред другия. Душ и сън — наистина, нуждаеше се единствено от това — не биваше да мисли за разни възвращенци, които се държаха като извънземни. Или за желанието на Куентар да избие всичко, което се движи. Просто душ и дълбок сън.
6.
В сивата светлина преди разсъмване тежката бойна машина, която превозваше войници, изглеждаше дори по-сива от самата сутрин. Термоустойчивата пластмаса, покриваща мощния предпазен щит, се сливаше по цвят със западния хоризонт. Машината с форма на бръмбар имаше две еднакви, наведени напред пипала, в които бяха вградени оръдия, тип „Сазаки“. Под тях бяха разположени портали, отвеждащи към кабините на операторите — тъмни ириси от армирано стъкло, които приличаха на ослепели очи.
Трайстин наблюдаваше, докато машината забави ход пред станцията, след което екипажът разположи перките ѝ встрани от нея и движението ѝ спря. Той затвори шлема си. Скафандърът му все още миришеше като боксьорска съблекалня, въпреки усилията му да го почисти тази сутрин, преди отново да го облече. Премина през външния портал на база Ален Изток Две, бързо се насочи към бронираната бойна машина, осъзнавайки, че Нацуги бе спуснал предпазните щитове в мига, когато Трайстин бе напуснал станцията. При всяка стъпка напред ботушите му потъваха до глезените в подобната на прах почва.
Бронираната странична врата на бойната машина се спусна надолу, когато той прекоси червеникавата ивица земя, която продължаваше да вибрира под ленивия рев на двигателите. Щом постави крака си върху плоскостта от плътен материал откъм вътрешната страна на вратата, служеща като мост към машината, вграденият в мозъка му нервен чип се свърза с нейната комуникационна система.
— Лейтенант Десол?
— Приемам.
— Майор Юраки. Разположете се удобно за пътуването, лейтенант. Бих желал да действате като наблюдател, след като навлезем в периметъра на вашата станция.
Войник, облечен в скафандър с пълно бойно снаряжение, посочи към кресло, разположено срещу вратата.
— С удоволствие — отговори Трайстин на командира на бойната машина, зае свободното място и закопча ремъка, после свърза дихателната маска на своя скафандър към въздушния резервоар на креслото. — Благодаря, че ми позволихте да пътувам с вас.
— Удоволствието е изцяло наше.
Бронираната врата се върна на мястото си с лекота, перките забръмчаха, бойната машина се понесе на запад по следата на совалката, като оставяше след себе си диря от фин, червен прах. Въздушната възглавница не позволяваше на машината да потъне в почвата, но вдигаше много прах. Тя бе в състояние да носи едва една трета от проектното си натоварване, поради рядката атмосфера на планетата Мейра, същевременно износването на перките беше убийствено.
Трайстин погледна към монитора, който показваше следата на совалката пред бойната машина, после затвори очи. Не бе успял да се наспи добре, защото го измъчваха кошмари с избухващи пред лицето му възвращенци, защитни системи и компютърни терминали, които отказваха да работят. Изсумтя. Куентар и неговата мания за извънземните — не бе необходимо възвращенците да са извънземни, не с физическия си облик. Дори беше сънувал как възвращенците се превръщат в покрити с люспи извънземни. Сляпата им вяра ги правеше извънземни в достатъчна степен. Нацупи устни. Бодро изреченото признание на Куентар, че живее, за да убива възвращенци, го дразнеше. Въпреки това не можеше да обясни защо смята, че Куентар прекалява. В края на краищата възвращенците бяха доказали, че със сигурност целта им е била да го убият. Поклати глава, припомняйки си фанатизма на офицера-възвращенец.
Размърда се върху твърдото кресло и усети как бедрото му започна да пулсира. Мястото все още беше натъртено и обещаваше скоро да се оцвети в яркосиньо и жълто.
Бойната машина се движеше далеч по-гладко, отколкото скутера и Трайстин задряма, оставяйки без внимание слабото съскане на кислорода, който навлизаше в скафандъра му и изщракването на системата за извеждане на въглеродния двуокис.
— Приближаваме база Ален Изток Три…
Трайстин се изправи рязко и примигна. Дълго ли беше спал? Искаше му се да разтърка очи, ала с неволното движение сблъска ръкавицата си в шлема. Прозя се, после се надигна в креслото си.