Войникът до Трайстин от екипа по отстраняване на повредите побутна другаря си по рамото и посочи единствения екран, следящ околността, който бе фокусиран върху база Ален Изток Три.
Светлината с розов оттенък, окъпала ранната сутрин, освети дълбоки черни дупки на най-малко десетина места в мощния предпазен щит на станцията откъм южната ѝ страна. Входът за техниката по поддръжка на базата представляваше назъбен, тъмен отвор. Отломки от щита се валяха край основите на станцията, някои дори бяха отдалечени няколко метра встрани. Разпръснати между парчетата от щита, се виждаха тъмните фигури на мъртвите възвращенци.
Трайстин се опита да преброи труповете, но се обърка, когато стигна числото дванайсет.
— Десол? — се промъкна в съзнанието му чрез вградения нервен чип. — Как ви се струва?
— Базата изглежда по същия начин, както когато я напуснах. Но защитата по скафандрите на възвращенците вече не действа. Не знаех, че труповете са толкова много.
— Може би ще разберем дали наистина са мъртви, както изглеждат.
— Не се прицелвайте в по-близките тела. Някои от тях представляват истински капани — заредени са с органични експлозиви, притежаващи висока мощ.
— Органични експлозиви с висока мощ ли? Сигурно се шегувате.
— Ще ми се наистина да беше така. Повярвайте на думите ми или проверете в РЕСКОМ.
Трайстин почувства съвсем леко потрепване, когато оръдията „Сазаки“ изстреляха зарядите си.
Огромни пламъци изригнаха от една мъртва фигура, късове метал — оръжия, дихателни маски — се стовариха с трясък върху щитовете на бойната машина.
— Виждам какво имате предвид — гласът на майор Юраки прозвуча сухо във вградения нервен чип. — Ще заобиколим станцията в кръг… но всички датчици сочат, че тя не функционира.
Бойната машина намали скоростта си и след като описа пълен кръг около станцията, спря срещу южната стена. По-голямата част от щетите бяха нанесени тук — където се намираха входните портали. Останалите по-силно засегнати участъци бяха на изток, близо до проводниците, свързващи датчиците, както и около вратата, изработена от армирано стъкло, отвеждаща до контролния център на второто ниво. Предпазният щит на станцията от север и запад беше незасегнат. Същото се отнасяше и за кулите, където се съхраняваше оборудването. Предпазните щитове все още покриваха перките на турбината.
Трайстин се намръщи. Нанесените щети показваха, че нападението на възвращенците е било насочено срещу всички инсталации, свързани със защитата на станцията. Но в това имаше смисъл: щом защитните системи излезеха от строя, нищо не можеше да спре възвращенците; те лесно щяха да разрушат останалата част от станцията.
— Групата за отстраняване на повредите и почистване на обекта готова за повторно влизане в станцията.
— Лейтенант Десол — това съобщение също прозвуча в съзнанието му посредством нервния чип. — Останете на мястото си и ги оставете да се справят със задачата си. Ще ни бъдете необходим, за да идентифицирате какво се е случило. След като те приключат, влезте в базата през средната врата.
Бойната машина спря и цял взвод войници, облечени в бойни скафандри, преминаха през рампата и навлязоха в станцията. Движеха се бързо, може би бяха ускорили нивото на рефлексите си.
Когато бронираната врата отново се затвори, Трайстин изключи дихателната си тръба от линията за захранване с кислород, прибягна отново към резервоара с въздух в скафандъра си, премина през тесния люк и изкачи трите стъпала, които извеждаха до контролния пункт.
Майорът, седнал в креслото отляво, посочи към подвижната седалка, разположена между неговото място и компютърния терминал на мерача. Мерачът, облечен в черен боен скафандър, остана съсредоточен върху показанията на своя екран. Трайстин се разположи на подвижната седалка и веднага свърза тръбата на дихателната си маска към допълнителния изход за захранване с кислород.
— Дотук добре — гласът на майора звучеше безстрастно през вградения нервен чип, като че вниманието му бе привлечено от нещо друго. — Само мъртви възвращенци.
— Моят техник е завит в чаршаф от изкуствена материя и лежи върху работния тезгях — добави Трайстин. — Това беше всичко, което успях да направя.
— Ще мина оттам.
Трайстин зачака, прехвърляйки поглед от екраните към порталите, изработени от армирано стъкло. И на двете места се виждаше едно и също — утъпкана почва, отломъци от предпазните щитове, очуканите стени на станцията. Зад нея се простираха кулите за съхранение на оборудването и пустошта. Двама войника прекарваха труповете на възвращенците в товарната секция, разположена в задната страна на бойната машина, и ги скупчваха вътре. Оръжията на нападателите попадаха в предната секция.