— Станцията е почистена, лейтенант — обяви майорът. — Ще влезе взводът от техници, които скоро ще ви свържат в системата.
— Надявам се, че ще бъде така.
— До следващото нападение. Проклети възвращенци. Ще ми се да ги елиминираме изцяло. Галактиката би била по-хубаво място без тях. Но не… политиците в Гамбрия са на мнение, че една наистина голяма война ще ни довърши. Ала дали наистина е така? Всяка година те изпращат все повече кораби-майки и всяка година бъркотията става все по-непоносима. — Ръката на майора посочи към станцията. — Целта им е да завземат недвижимата собственост. Всичко, което искат, е да обсебят земята. Забелязвате ли, че оставят цялото оборудване за обработка на почвата недокоснато.
— Да, забелязал съм.
— Те искат ние да свършим черната работа и после, когато планетата стане годна за живеене, ще бъдат готови да ни я отнемат. По дяволите… вече сме свършили достатъчно работа тук. Без да правим каквото и да било, въздухът ще може да се диша след около едно поколение. Проклети използвачи.
Линията на вградения нервен чип заглъхна и Трайстин зачака.
— Совалките на техниците са готови и ще поемат към станцията. Те ще се забавят само няколко минути.
Линията отново заглъхна; Трайстин се почувства изключен от света, докато майорът започна проверка на групата. Вратите на товарните отделения бяха затворени и запечатани и войниците отново се качиха на борда на бойната машина.
Още преди бойната машина да бъде натоварена повторно, трите сиви совалки на техниците, отпуснати върху въздушните си възглавници, се подредиха пред входа за превозни средства на станцията. Десетина техници бързо се вмъкнаха в излязлата от строя база.
Последните оръжия на възвращенците бяха занесени в предното багажно отделение на бойната машина, след това вратите му бяха затворени.
— Взводът от техници потвърждава, че станцията ще заработи след няколко минути. Те биха искали да им предоставите информация в каква последователност да задействат отделните системи.
— По-добре да тръгвам — Трайстин се изправи.
— Ние ще се насочим към западния дял на граничната полоса. Там са се спуснали още възвращенци. Получихме рапорт, че са докарали тежка бойна машина, буквално прозрачна за нашите радари. — Майорът поклати глава. — Изглежда, че винаги се появява нещо ново.
Трайстин освободи тръбата на дихателната си маска и се спусна надолу по трите стъпала.
— Благодаря за превоза и за помощта, която ми оказахте.
— Такава ни е работата. Затова сме тук. Вие, отговорниците за станциите по полосата, сте страхотно претоварени, въпреки невероятния хардуер, с който разполагате. — Шлемът му се поклати, като че искаше да кимне с глава. — Късмет, лейтенант.
— Благодаря! — След това Трайстин отново стъпи върху червеникаво-кафявата почва, заобикаляща база Ален Изток Три.
7.
„… Тъй като съществува бог, трябва да се прекланяме пред волята му. Да го боготворим означава да издигнем бога над отделния индивид. Литургиите често ни учат, че индивидът не представлява нищо в сравнение с божеството. Ако това се превърне в практика, когато е призован бога, индивидът има толкова малка стойност, че той или тя могат да бъдат пожертвани за нуждите на бога…
А кой говори от името на бога? Ако това са всички хора, значи в действителност никой не го прави, следователно няма бог. Ако хората приемат представителите на духовенството или техния еквивалент, тогава жреците от духовенството ще упражняват властта, която им даряват вярващите в бога; този елит може да реши, че стойността на индивида е по-малка, че индивидът може да бъде пратен на заточение, може да умре или дори може да бъде убит. Въпреки това подобна власт не идва от божеството.
Модерната история и науката не познават подкрепен от истински доказателства случай бог да се появи сред хората или да демонстрира способностите, приписвани на божествата. Винаги има пророк, който говори от името на бога. Защо не може самият бог да говори? Ако бог е всемогъщ, то той може да приказва. Ако не е в състояние да го стори, следователно този бог не е всемогъщ. Пророците често заявяват, че бог ще говори само на избраните, на достойните.