Тогава нима народът би трябвало да приеме бог, който или е прекалено безсилен да говори, или пък е прекалено коварен или скептичен, за да се появи пред хората? Или е божество, което е решило да приеме само онези, които поглъщат жадно вярата, представена им от пророк във вид на простото твърдение, че богът съществува — без да представя никакви доказателства за това? Но хората вече са го правили и са увенчавали с огромна власт онези, които говорят от името на бога.
Още по-голяма ирония е, че с напредъка на технологиите, мъжете и жените придобиха способности, които някога бяха приписвани на божествата, но въпреки това деистичната вяра винаги претендира, че божествата ѝ притежават по-голяма власт и изисква в същата степен контрол над своите последователи — контрол над техните финансови средства, понякога контрол над сексуалните им навици и личния им живот… И много хора са приели да бъдат контролирани по този начин, дори го правят с ентусиазъм…“
8.
Станцията на граничната полоса все още вонеше, не само на амоняк и трева от пустошта, но и на нефт, гореща пластмаса и изгоряла изолация. Трайстин се закашля и изтри носа си. Ъгълчетата на очите му бяха възпалени и горяха, бедрото все още го болеше от натъртването, което бе получил при падането по стълбата за бедствени случаи.
Изпи остатъка от „Състейн“ в чашата и се изкашля, за да прочисти гърлото си. След това за втори път извика на екрана съобщението, което го очакваше, откакто станцията отново бе влязла в действие.
„Радвам се, че оцеля след случилото се. Освен това се радвам, че се случи с теб, а не с мен. Ултийна.“
Кратко и не особено мило, но все пак му стана приятно, че някой му е обърнал внимание, макар никога да не бе срещал лейтенант Ултийна Фрейър. Ала едно съобщение не беше достатъчно. Изпитваше нужда да разговаря с някого, особено с жена, която щеше да прояви съчувствие към проблемите му.
Бавно пое дъх, свърза се в комуникационната мрежа за цивилни граждани и опита да открие Езилдия. Този път тя бе излязла по-рано от кабинета си.
— Ферналдоа.
— Езилдия, обажда се Трайстин. Ще бъда в Клайсийн следобед на седмия ден от стандартния календар.
— И странстващият офицер на военна служба се нуждае от изпълнен с топлина и желание да го изслуша събеседник? След като се е обадил толкова късно?
— Този офицер на военна служба е именно човекът, чиято станция беше смазана от шест взвода възвращенци. И това се случи едва преди няколко дни. Бях особено зает, полагайки усилия да оцелея.
— Значи задигнахме цялото оборудване в околността, за да поправим точно твоята станция?
— Е, не беше чак толкова лошо… просто голяма част от предпазните щитове излязоха от строя, плюс около трийсет процента от инсталацията на системата за наблюдение и контрол.
— О… твоята станция беше четвъртата в списъка за ремонти. Не ни бяха останали прекалено много сили…
— Съжалявам, че се обадих по този повод.
— Трайстин… тези стандартни осем дни от календара бяха особено мъчителни.
— Зная, че са били особено мъчителни за теб. Що се отнася до мен… аз прекарах прекрасно свободното си време. Достави ми огромна наслада да пропътувам петдесет разтега в боен скафандър и то със скутер, чиято система за свръзка не работеше. Почти същото удоволствие изпитах, когато убиха техника и взривиха входа на станцията.
Тишината се проточи дълго.
— Съжалявам, Трайстин. Наистина ли беше толкова лошо?
— Ако си свободна на седмия ден от стандартния календар, ще ти разкажа в подробности. — Докато приказваше, Трайстин отново огледа екраните, за да се увери, че не пропуска нещо. Нямаше изрична забрана да използва мрежата за цивилни лица, ала връзката не биваше да продължава прекалено дълго.
— Бих могла да изляза малко по-рано. Да кажем в 17.00?
— У вас ли?
— Така ще бъде най-добре.
— Благодаря. Значи ще те видя тогава. Трябва да изключвам.
— Дежурен ли си?
— Разбира се.
— Трайстин… — Последва въздишка. — Ще се видим на седмия ден от стандартния календар.
Въздишката на Езилдия потвърди неудоволствието ѝ, че се е обадил по време на дежурство, ала и самият Трайстин бе уморен от неизречените ограничения, произтичащи от работата му. Беше му писнало от постоянните забрани, които изпълваха живота му — не задавай въпроси за това, не питай за онова, — особено когато човек беше действащ офицер на база от граничната полоса.