— Просто исках да знаеш за нападението.
— Разбрано.
Трайстин изтри челото си, което бе покрито с пот въпреки системата за охлаждане. Подуши въздуха. Станцията все още миришеше на „Състейн“ и амоняк; долавяше се и слаб аромат на някакво цвете — Джерфел бе запалила цветен тамян, за да прикрие остротата на вонята в станцията.
— Сър? — повика го Райла. — Всички са се приземили. Ще изкарам колата.
— Прието. Райла?
— Да, сър.
— Ако се движат, парализирай ги.
— Да, сър.
Трайстин отново изтри челото си. Не биваше да позволи някой техник да бъде унищожен от номерата на обречен на смърт възвращенец. Танос знаеше кога станцията щеше да получи постоянен заместник на загубения техник и ако това наистина се случеше, Трайстин вече бе мъртъв. Ето защо последното нещо, което би желал да изпита, бе да се лиши от някой техник.
Той отново съсредоточи вниманието си върху четирите участъка от екрана, но върху тях не се забелязваше никакво движение — нито възвращенци, нито форми на местните животински видове. Последната от местните хиени беше изчезнала заедно със скрампърите. Трайстин дори не бе виждал скрампър, но файловете от системата ги описваха като продълговати, груби скали с големи, изхвърчащи от тялото крака — точно такива същества, които можеха да очароват Саля. Неговата сестра еколог неколкократно бе изразявала съмненията си дали е етично да се унищожават висшите форми на живот на дадена планета — а според нея скрампърите бяха именно висши форми на живот.
Трайстин се намръщи, размърда се в креслото пред пулта за управление и разгледа екрана с показателите на мощността и захранването на базата. Защитените перки на турбината се въртяха на вятъра, натоварването им възлизаше на трийсет процента, равновесието се поддържаше от банките с гориво, разположени в бетонно-пластмасовия бункер под станцията. Провери запаса на гориво, после изпрати молба за допълнителна доставка. Нивото на органичната поддържаща течност беше ниско, а танкерите не захранваха базите на граничната полоса, когато имаше нападение на възвращенци.
Напоследък ветровете бяха слаби, което означаваше, че станцията разчита в по-голяма степен на банките с гориво. Поклати глава: разбра, че не беше спуснал предпазните щитове пред перките. По дяволите, трябваше да мисли за толкова много неща в ограниченото време откакто възвращенците се появиха без всякакво предупреждение. Е, поне енергията, с която разполагаше, беше достатъчна, но тя нямаше да му свърши кой знае колко работа, ако някой от възвращенците бе продупчил перките или пък бе възпрепятствал движението им с някой шрапнел. Нито Райла, нито хората от Контролния модул щяха да се почувстват особено възхитени от това.
Хххшшттт… тр-я-я-сс! Бурята, която бе започнала да се оформя над пустошта, хвърли светкавица в сухата клисура на пет разтега източно от кулата. Трайстин почти изкрещя, притиснат от интензивността на статичното електричество, едва тогава апаратурата за неутрализиране на свръхнатоварването заработи. Ръцете му трепереха, очите му се напълниха със сълзи.
— По дяволите… по дяволите… по дяволите…
— Сър? Добре ли сте?
— Просто статично електричество от проклетата буря… това е всичко. — Трайстин поклати глава, ядосан, че гласът му се бе разнесъл по мрежата. Реакцията на вградения в мозъка му нервен чип трябваше да е по-бърза, би следвало да го изключва светкавично от мрежата. Идиотска работа, помисли си той.
— Понякога, сър, наистина се радвам, че съм само техник.
— Благодаря, Райла.
— Няма защо, сър.
Хххшштт… тря-я-я-сс! Втората вълна статично електричество не му повлия така зле както първата, но тялото му все пак се сгърчи. Успя да задържи устата си затворена, в ума му потрепна ленива мисъл дали станцията не би могла да улови и да използва силата на бурята и продължи да наблюдава как Райла придвижва колата зад граничната полоса, проверявайки местността зад обсега на бомбите. Колата имаше големи гуми, проектирани по този начин, за да възпрепятстват потъването в прекалено фината почва; Райла поставяше нова бомба в установката и задействаше отдръпването ѝ сред изкуствените кактуси. В известен смисъл сега възвращенците имаха късмет. Бомбите за унищожение на скафандрите бяха инсталирани само около станциите. Ако нападателите бяха атакували влекачите, срещу тях щяха да действат с ракети или картечници, а те не оставяха кой знае какво след себе си — освен купчина отблъскващ тор.