Трайстин въздъхна и отново провери всичко — екраните, системите за поддръжка, захранването с енергия, общото състояние на базата. Нищо не се бе променило, дори екраните с резултатите от анализа на тенденциите в развитието на метеорологичната обстановка не показваха нищо тревожно, макар че струпванията на облаци над източните райони на пустошта бяха по-големи от обикновено. Граничната полоса беше чиста, агрегатите за обогатяване на почвата, разположени на няколко разтега южно от станцията, продължаваха да я подготвят за засаждане на пълзящи растения. Перките на турбината осигуряваха четирийсет процента от необходимата за базата енергия, разходът на органично поддържащо вещество бе сведен до дванайсет процента.
Трайстин превключи и се свърза с информационната банка, сочеща разписанието за зареждане с гориво, но в отговор получи отдавна програмираното, все още необновено сведение.
— Лейтенант Десол, сър? — гласът беше на Хайсин, заместникът на Райла.
— Да? — попита Трайстин, чудейки се дали бързото намиране на заместник на Райла не означаваше, че обслужващият персонал се принася в жертва със същата готовност, както мисионерите на възвращенците. Все пак успя да пропъди тази мисъл от съзнанието си.
— Ще се наложи да изляза от станцията. Проклетият агрегат за предварителна обработка на почвата се е задръстил. Това означава, че трябва да изкарам скутера навън.
Трайстин съсредоточи вниманието си върху долния екран отляво, следейки картината на сателитния плотер. Ето го!
— Агрегатите са на осем разтега южно от базата и на около разтег навътре в наша територия. В тях ли е повредата?
— Да, сър. Доста време ще мине, докато се върна, и то в случай, че няма усложнения.
— Обади се, ако се наложи да останеш по-дълго. Използвай скутер номер едно. Системата за свръзка на скутер две не работи.
— Онзи, който докарахте от база Ален Изток Две ли, сър? Изглежда в по-добро състояние от първия, особено що се отнася до резервоарите.
— Само така изглежда, Хайсин. Тъкмо затова го използвах. Така и открих, че системата за свръзка е извън строя. — Трайстин поклати глава. Съвсем му беше изхвръкнало от ума да каже на техника за повредената система за свръзка. — Вината е моя. Не направих рапорт за това — не успях, защото не бяхме свързани в мрежата и забравих да впиша този факт в дневника, когато нещата се оправиха.
— Прието, сър. Ако успея да накарам почвените агрегати да заработят, ще прегледам свързочната система на скутера. Благодаря за информацията. Мразя да излизам навън, без да разполагам със система за свръзка.
— Същото се отнася и за мен.
— Вие всъщност сте неутрализирали шест взвода възвращенци, така ли, сър?
— Не съм ги броил. Хората от взвода, които почистиха станцията, ми казаха, че съм елиминирал неколцина от тях. Повечето си беше чист късмет. Не можах да видя кой знае колко, като се вземат предвид новите им предпазни скафандри.
— Кучи синове.
— Да.
— Прекъсвам връзката, сър.
— Прието.
Трайстин провери всичките системи по поддръжка на базата, код след код, сигнал след сигнал. Главните системи функционираха, ала някои по-малко критични участъци все още се нуждаеха от ремонт. Долната задна врата в Блок А не можеше да се затваря, не беше пристигнала новата врата за килия номер три в Блок Б. И двете нямаше как да бъдат сменени без нови рамки; и вратите, и рамките бяха поръчани в централното депо в Клайсийн, но не бе определена дата кога ще бъдат изпратени до станцията. Сигурно не беше чак толкова мъчно да се изработи рамка за врата, пък била тя и врата за контролния сектор на станция от граничната полоса. Но дали наистина беше така?
Трайстин поклати глава. Взводът техници твърде ефикасно бе възстановил предпазните щитове, целостта на станцията и оръжията, но по отношение на останалите предмети, които не бяха така нужни за функционирането и защитата на базата, бе проявил по-малка загриженост. Резервните части не достигаха, след като Контролният модул бе принуден да построи почти изцяло трите станции от западния дял на граничната полоса.
Бедрото все още го болеше и изпитваше някакъв сърбеж на натъртеното място. Започна да го масажира леко, след това спря. Масажът му напомни още по-силно за болката.