Х-х-ш-ш-тт! К-к-р-рак! Бурята над пустошта захвърли светкавица източно от контролната кула с достатъчна сила, така че първата вълна статично електричество се вряза във вградения нервен чип, преди механизмите на защитната система да я бяха обезвредили.
— По дяволите! Отвратителна буря.
Дали ставаше по-чувствителен към статичното електричество, или реакцията му се дължеше просто на умора? Дали медицинският преглед, който му предстоеше денонощие преди края на осемдневния стандартен календарен период, щеше да открие повишена чувствителност? И какво общо имаха медицинските прегледи със съществата от Фаркан? Та кой ли всъщност знаеше нещо за тях, освен че външният им вид бе забележително хуманоиден? Те живееха от дълго време насам някъде в центъра на галактиката и преди няколко столетия бяха демонстрирали с твърде убедителна военна мощ, че желаят да бъдат оставени на мира; допускаха единствено формални контакти. Силата им доказа, че желанието им трябва да бъде уважавано.
Коалицията Еко-Тек бе загубила само един кораб — според официалната статистика. Възвращенците бяха загубили почти сто кораба и един главен Храм в покрайнините, заедно с голяма част от селището Нови Салем — преди да осъзнаят това послание. Фарканите бяха демонстрирали почти неограничени възможности да унищожат всички планети, заети от Синовете на Пророка, преди възвращенците да разберат какво се очаква от тях.
Нима коалицията Еко-Тек трябваше да стори същото, за да спре ятата от кораби на възвращенците? Въздъхна. Това не беше негов проблем. Вероятно коалицията нямаше нито възможности, нито воля да унищожи цялостната нападателна система на враговете си. И все пак му се искаше тя да предприеме нещо, вместо офицерите от граничната полоса като него самия да седят, да чакат и да реагират на нападенията. Някой ден реакцията му може би нямаше да бъде така бърза.
Някога коалицията и възвращенците са били съюзници срещу безсмъртните… но това било твърде отдавна, още преди фарканите.
Намръщи се, осъзнавайки, че всъщност никога не беше виждал фаркан, не и лично. Ако се вярваше на холографските изображения, те имаха бледосива кожа и тъмна, стоманеносива козина — къса, щръкнала, покриваща изцяло телата им, освен около устата и единствената им ноздра. Бяха с по две червени очи и зъби, които приличаха на зеленикави кристали, израснали по краищата на широка уста.
Ветровете се засилваха, затова програмира трошачките, обогатяващи почвата, да продължат работата си, после отново прегледа информацията за енергийното състояние на базата и забеляза със задоволство, че турбината генерираше около шейсет и пет процента от необходимата мощност. Докато ветровете духаха с такава сила, консумацията на органично поддържащо вещество в клетките за гориво щеше да остане незначителна.
Клинг!
„До всички станции по Граничната полоса. Видеозаписът на Защитния контролен модул показва, че два параглайдера се готвят за приземяване. Параглайдерите са от нов тип, клас бета. Ще ви предадем вероятните координати на приземяването им. Състояние на пълна бойна готовност във всички станции по Граничната полоса. Защита две. Защита две…“
Трайстин провери координатите. Вероятното място на приземяване беше зад западния дял на граничната полоса; между него и възвращенците се намираше цялата централна равнина — около 1500 разтега. Всъщност това не беше чак толкова далеч.
Нови параглайдери клас бета! Сега възвращенците бяха взели тежко въоръжение от корабите-майки, вероятно изстреляни от Орум или някъде другаде преди около двайсет години. Какви ли кови машини за унищожение бяха разработили, с които щяха да ги нападат през следващите месеци и години? Някой друг трябваше да се тревожи за годините в бъдеще.
Х-х-ш-ш-т-тт!… К-к-р-е-е-кк! Трайстин само потрепери при поредния удар от статичното електричество и провери данните за метеорологичната обстановка. Голямата буря се придвижваше на запад и приближаваше база Ален Изток Три.
— Хайсин, тук лейтенант Десол.
— Едва ви чувам, сър… — Отговорът бе примесен с пращене, вероятно поради приближаващата буря.
— Към нас се приближава силна буря. Предполагам, че ще ни застигне след около час.
— Почти приключих. Този път повредата не беше чак толкова тежка. Трябваше да почистя акумулатора, захранващ системата за неутрализиране на токсичните вещества. Почвените агрегати сигурно са се натъкнали на лош участък тук.