— Прието. — Трайстин отново провери данните за метеорологичната обстановка; съвсем неочаквано бурята бе намалила скоростта си на движение. Това беше добре, защото Хайсин щеше да се прибере навреме в базата, но и зле, тъй като бавно подвижната буря се задържаше по-дълго време над станцията.
Предполагаше се, че бурите щяха да стават по-силни, защото по-голямо количество кислород и водни пари се натрупваха в атмосферата — това щеше да бъде в сила особено в местностите около граничната полоса, където се смесваха проявите на старото и новото на планетата. Беше свързано с наклона на хълмовете в края на високите равнини, а не със самата гранична полоса, макар че тя достигаше до пустошта.
След пет години Службите по преработка на почвата трябваше да повторят същия процес на западния континент и ситуацията щеше да стане още по-отчайваща.
Трайстин се изправи, заобиколи централния контролен пулт, протегна се и погледна през армираното стъкло на изток, където небето продължаваше да потъмнява.
Станцията все още вонеше на амоняк и трева от пустошта; той потри носа си, станал толкова чувствителен, че от досега направо изпита болка. Ала ноздрите го сърбяха и очите му продължаваха да се навлажняват. Избърса ги с ръкав и се върна при командното кресло.
Още веднъж провери четирите екрана, проследи с поглед как скутерът се изтегли от агрегатите за обработка на почвата, след това направи завой към станцията. Отпи глътка „Състейн“. Понякога му се струваше, че живее само с това високо калорично течно хранително вещество. Изкашля и прочисти гърлото си. Да, наистина понякога живееше точно така.
— Прибрах се в станцията, сър.
— Прието.
К-р-ре-е-кк! Кр-р-ре-е-кк! Пробождането в черепа, дължащо се на облаците, приближаващи откъм хълма към базата, го накара да потрепери, а ефектът от статичното електричество отново наруши връзката с комуникационната система.
Докато чакаше бурята да премине, за да се включи в системата, започна да следи с поглед четирите дяла на екрана. Усещанията му бяха притъпени, чувстваше се като сляп, поради това, че не притежаваше пряк достъп до мрежата и базовите системи. Пръстите се движеха далеч по-бавно от мислите му.
Навън беше тъмно, почти здрач — тежките облаци преминаваха над станцията. Предпазните щитове и стените не можеха да заглушат свистенето на вятъра, нито стържещия шум: тик, тик, тик — на песъчинките, които се блъскаха в армираното стъкло.
Кр-е-е-кк! Бурята изхвърли още една светкавица.
Трайстин се размърда в командното кресло и реши да възстанови връзката си с мрежата след преминаването на бурята. Нямаше никакъв смисъл да се опитва да установи връзка и да претърпи провал, особено след като беше запознат, че високо енергийните вълни създават възможност за засилено разпадане на невроните — в малка степен, но необратимо.
Екранът, който показваше местността около станцията, продължи да потъмнява. Същото можеше да се каже и за портала от армирано стъкло, обърнат към хълмовете на изток. Поне турбините генерираха достатъчно енергия и обезпечаваха цялата станция, както и зареждането на помощните акумулатори.
Крек! Кр-р-е-к! Още две светкавици блеснаха в близост до граничната полоса, усилвайки светлината както в станцията, така и на екраните.
— Лейтенант, изключвам командните табла на системите за техническа поддръжка на базата — думите долетяха от високоговорителя, който се включваше автоматично, когато системата за свръзка не функционираше.
— Продължавай.
— Прието, сър.
Крек! КРЕК!
Не беше нужно Трайстин да поглежда червените светлини от таблото по поддръжка на базата, за да се досети, че последните мълнии бяха засегнали нещо, стори го само за да установи точно къде са нанесени щетите — кула номер едно за съхранение на оборудването. Отново си помисли, че самият той трябваше да предложи изключването на командните табла. Поклати глава.
Ако не му досаждаха възвращенците, правеше го проклетата планета. Пое глътка „Състейн“ и като докосна копчето на пулта с ръка, извика данните от метеорологичния спътник на екрана встрани от себе си. Според скенерите центърът на бурята беше отминал напред.
Крек-к!
Последното заключение не означаваше, че бурята е приключила с база Ален Изток Три, не и след като цялата станция се разтресе из основи.
Клинг! Този път звукът долетя от високоговорителя, тъй като вграденият нервен чип бе изключен. Трайстин поработи с компютърния терминал и изкара съобщението на екрана. Мразеше да е изключен от комуникационната система. В такива случаи работата му вървеше бавно и тежко.