„До всички станции на Граничната полоса. Контролният модул потвърждава, че два параглайдера, клас бета, са се приземили в близост до западния дял на Граничната полоса. В момента неутрализираме и двата глайдера. Ще ви изпратим координатите на мястото, където е извършено приземяването, както и приблизителния час на спускане на повърхността. Въведете състояние на пълна бойна тревога по западния дял на Граничната полоса. Защита едно. Защита едно…“
Трайстин отново поработи с копчетата по компютърния терминал и с клавиатурата, докато най-после откри координатите на приземяването — в отсрещния край на западните равнини, на по-малко от пет разтега във вътрешността на пустошта от запад.
Сви устни. Фразата „в момента неутрализираме и двата глайдера“ не му хареса. Нима Защитно контролният модул на Мейра също изпитваше затруднения с предпазните щитове на параглайдерите? И то по-големи затруднения от преди?
Крек-к! Интензивността на мълнията беше по-малка.
Трайстин продължи да следи с очи екраните на командния пулт, ядосан на сравнително бавното темпо, с което пръстите му се движеха по клавиатурата. И все пак екраните не го натоварваха прекалено много, а те, заедно с датчиците по поддръжката на станцията, бяха единствените функциониращи системи, докато бурята се носеше с гръм и трясък на запад, отминавайки база Ален Изток Три.
Силата на бурята намаля, светлината на следобеда се усили, Трайстин най-сетне се свърза в комуникационната система и подложи на проверка техническата изправност на базата. С това отново потвърди, че всички системи, с изключение на някои маловажни обслужващи звена на кула номер едно, бяха извън строя.
— Лейтенант, кула номер едно не функционира. Съвсем е излязла от строя.
Трайстин провери данните от метеорологичния спътник, но бурята вече се намираше на повече от десет разтега западно от станцията, при това беше започнала да затихва, преминавайки над местностите, обрасли по-плътно с пълзящи растения.
— Обстановката отвън изглежда спокойна, ако искаш да отидеш да направиш проверка на място.
— Прието. Скутер номер едно работи. — Техникът се засмя. — Винаги мога да се прибера в базата пеш. — По-близката кула се намираше на по-малко от разтег разстояние, затова Хайсин може би нямаше да излезе от обхвата на връзка, осъществявана посредством шлемофона.
Трайстин хвърли поглед на четирите екрана, но не откри никакви следи нито от бури, нито от възвращенци. Не, че чак толкова се доверяваше на скенерите, които откриваха възвращенците в мига, когато те практически връхлитаха върху станцията.
След това използва мрежата, за да прегледа постъпилите съобщения, но те бяха съвсем банални.
Хайсин не беше престоял в кулата повече от десет минути, когато му се обади:
— Лейтенант, всичките кабели в контролните кутии са се стопили. Последната мълния по време на бурята е претоварила инсталацията и… — гласът му затихна. — … Не съм виждал подобно нещо от доста време насам.
— Смятам, че напоследък се случват твърде много неща, които не сме виждали от доста време насам. Направи каквото можеш.
— Прието. — Трайстин видя как Хайсин отново влезе в скутера и пое обратно към станцията. Оставаха още два дни до пътуването му до Клайсийн. Макар че му предстоеше медицински преглед, той наистина бе готов за малка почивка.
Клинг!
„За сведение на всички станции по Граничната полоса. Нападението на възвращенците е отблъснато от база Ален Запад Пет. Станциите от западния дял на Граничната полоса да запазят състояние на пълна бойна готовност. Защита едно. Защита едно…“
Трайстин поклати глава. Пореден период на напрегнато бдение за офицерите на западния сектор. Отблъскване на нападението далеч не означаваше неутрализиране; смисълът на подобна фраза беше, че възвращенците разполагат с тежко въоръжение. А това на свой ред означаваше неприятности.
Размърда се в креслото, за да елиминира напрежението върху нараненото си бедро, след това провери екраните пред себе си, дори огледа данните, подавани от скенерите с далечен обхват, правейки кратък оглед на положението на запад, но всичко оставаше спокойно; пък и не можеше да очаква, че възвращенците незабавно ще прекосят равнините.
Вдигна чашата „Състейн“, погледа я, после я остави на място, без да отпие. Вече беше напрегнат, а когато човек работи прекалено напрегнат и е включен в комуникационната система, обезателно получава рецепта за лекарство против главоболие.