През последните две седмици бе изтърпял достатъчно главобол.
9.
— Часът е нула четиристотин и десет.
В 0410 часа едно-единствено изречение, долетяло от високоговорителя, беше достатъчно, за да разсъни окончателно Трайстин. Той стъпи с боси крака върху твърдия пластмасово-циментов под на кабината и седна на ръба на леглото. Застина в тази поза за миг — не повече, — след което се отправи с тежки стъпки към душа. Химически чистата, рециклирана вода не го ободри. Потри с длан чело и се изправи. Дори и толкова рано сутринта долавяше слабо статично електричество чрез вградения чип.
Душът все пак му помогна в известна степен, но дори и горещата вода не успя да отстрани миризмата на амоняк и трева от пустошта.
Трайстин се изтри, загърна тялото си с хавлия и отново се върна в своята кабина. Облече се в зелена ежедневна униформа и се отправи към херметически затварящите се врати, за да чака совалката.
В 0440 часа совалката спря на платформата пред центъра и Трайстин, с дихателна маска над устата си, пъхнал барета в колана, стиснал куфарче с най-необходимите принадлежности в ръка, задейства вратата на платформата, излезе от нея и се качи в совалката през задната врата. Купето за пътници бе облицовано с изподраскана зелено-сива пластмаса, имаше седалки в същия цвят и бе осветено от дълга светеща лента, монтирана на тавана.
Цивилен служител с квадратно лице се обърна за миг към Трайстин, огледа униформата му и посочи място до една от стените. Четири от дванайсетте места до стените бяха заети от младши офицери, сложили върху лицата си дихателни маски.
— Лейтенант Десол? — долетя по непряката система за връзка.
— Да, аз съм — отвърна Трайстин, преодолявайки статичното електричество.
— Останете с дихателна маска, сър, но можете да се включите към извода на линията за захранване с въздух под седалката ви. Купето няма да бъде заредено с кислород, докато не вземем пътниците от всички станции.
Трайстин сложи колана и совалката напусна станцията. Въздухът от совалката премина през дихателната му тръба с леко съскане; беше наситен с миризма на нефт, метал… амоняк и трева от пустошта. Трайстин се облегна назад и затвори очи — предположи, че повечето пътници постъпваха точно по този начин.
Всъщност не успя да заспи, дори не задряма, само седеше в състояние на почти несъзнателно вцепенение, докато совалката на три пъти спря и отново потегли, преди да поеме обратния път към Клайсийн.
— Пълно захранване с въздух.
Замаян, Трайстин отвори очи, сне дихателната маска, освободи я от линията за захранване с въздух и прибра мундщука в пакета. Разтърка леко очи, възпалени от амоняка и тревата на пустошта. После пое дълбоко дъх, което в крайна сметка се превърна в прозявка.
— Ти си Трайстин, нали? — Тъмнокосата жена офицер до него имаше звезда до двете успоредни черти на яката си, което означаваше, че притежава чин майор. Носът ѝ беше остър, но същевременно чип, брадичката ѝ бе твърда, квадратна над силните рамене, които бяха почти, но не съвсем прекалено широки. Тялото ѝ изглеждаше стройно и мускулесто.
— Да. — Трайстин отново я погледна и осъзна, че очите са по-сурови, а лицето по-старо, отколкото бе сметнал на пръв поглед.
— Аз съм Ултийна Фрейър.
— Поздравления — той кимна към звездичката на яката. — Откога?
— От следващия месец. Аз съм една от малцината с повишено звание по случай кръгла годишнина, чествана от Коалицията. — Очите ѝ срещнаха неговите.
— Бих ли могъл да попитам как позна кой съм аз? — След това Трайстин се засмя глупаво. Всички в купето бяха с униформи и имената им бяха написани върху светещи значки, окачени под лявото рамо.
— Всъщност разбрах, че си ти, преди да видя значката — тя му се усмихна приятелски, но не и гальовно. — Ти си единственият, който прилича на възвращенец.
Трайстин вдигна рамене.
— Човек не може да стори кой знае какво с генетичното си наследство.
— Значи си от някое древно семейство в Коалицията?
— Да, едно от първите, заселили се на Пердия — направо да не повярваш. — Той мразеше да обяснява, че въпреки вида си на възвращенец, беше човек на Коалицията до мозъка на костите си, заради семейното родословно дърво, което се спускаше чак до основаването ѝ.