Разположил се върху зелен пластмасов стол до кръгла зелена пластмасова маса, той посръбваше чай и наблюдаваше как хората вървят или профучават в коли навън в тунела, отделен от ресторанта чрез редица високи до кръста декоративни съдове, засадени с най-различни цветя.
Минувачите все още го оглеждаха любопитно заради пясъчнорусата му коса, сините очи и широките рамене, но след като забележеха военната униформа, особено офицерските отличителни знаци, в погледите им отново се настаняваше сигурност, внушена от нещо познато.
Трайстин изяде бавно яйцата. Изпитваше наслада да посръбва от чая и да наблюдава хората, които минаваха край него — действащите офицери и техници, облечени в светлозелени униформи, цивилните техници, които се обличаха в каквито дрехи си пожелаеха, група тъмнооки, тъмнокоси деца, облечени в училищни туники и панталони.
Деца — не беше виждал много от тях, откакто напусна Камбрия, не че и там семействата от коалицията Еко-Тек имаха повече от две.
Сви устни, изяде остатъка от препечения хляб и отново отпи глътка от чая. Ултийна — до известна степен тя отговаряше на образа, който си бе създал за нея, но от друга страна се различаваше от него. Със сигурност не беше така открито предразполагаща като Езилдия, но и носът ѝ беше по-различен от клюна, с който си я бе представял. От друга страна тя наистина беше компетентна в областта си.
Засмя се. Ултийна се придвижваше бързо в йерархията и не след дълго щеше да стане майор. Тя наистина бе подчертала това съвсем ясно, но защо ли бе споменала, че чиновете са нещо временно? Пак сръбна от чая, помириса невените и се отпусна, за да наблюдава минувачите. Имаше повече от достатъчно време.
В 0820 часа напусна ресторант „Невен“ и пое с бързи крачки по тунела за пешеходци, който свързваше район номер едно на жилищните сгради с Обслужващ център две.
В 0830 часа Трайстин влезе в Обслужващ център две, подпомагащ дейността на военното командване. В 0840 излезе от ботаническата градина. Прииска му се да бе напуснал ресторант „Невен“ по-рано — така би имал повече време за градината. Може би щеше да я разгледа по-късно. Липсваше му зеленината. Продължи да върви.
В 0855 часа премина през плъзгащата се врата и влезе в подземния медицински център. След това се насочи към компютърния терминал.
— Лейтенант Трайстин Десол.
— Редовните медицински прегледи се извършват в коридор три Б, лейтенант. Следвайте оранжевата ивица до момента, когато се пресече със синята. След това завийте надясно покрай синята ивица, докато стигнете участъка за приемане. — Тъмнокосият техник му се усмихна учтиво, после се върна до компютърния терминал.
Трайстин сви рамене, вървя край оранжевата ивица на стената около стотина метра, след това зави надясно. Още сто метра, изпълнени със завои, го доведоха до чакалнята. Той се приближи до техника, дежурящ до компютърния терминал.
— Лейтенант Десол…
— Седнете, лейтенант. Доктор Ихара или някой друг медицински служител ще ви повика след малко.
Трайстин се опита да не поклати глава и му обърна гръб. В първата редица от твърдите пластмасови столове седеше Ултийна Фрейър. Тя му се усмихна и посочи празното място до себе си.
— Тук не обръщат особено внимание на чиновете.
— Забелязах. — Трайстин се настани на стола. — От колко време чакаш?
— Около пет минути повече от теб. — Ултийна му се усмихна за миг. Цялото му тяло бе обзето от топлина, която бързо изчезна. — Аз не изчислих така плътно времето си до секундата като теб. Жените не могат да си позволят подобна репутация, дори днес.
— Аз също не бях планирал да се появя в последната минута. Медицинският център се оказа по-голям, отколкото предполагах.
— За пръв път ли си тук?
Трайстин кимна.
— Годишният ми медицински преглед е чак след един месец. Мислиш ли, че могат да го комбинират с този тук?
— Няма такава възможност. Хората от командването заявяват, че трябва да преминеш редовен годишен общ медицински преглед и просто ще го преминеш. — Ултийна отметна назад кичур от косата си, който едва ли бе по-дълъг от тези на Трайстин.
— Десол! — Медицинският техник, облечен в зелена униформа, застанал до компютърния терминал, огледа помещението, където чакаха десетина млади офицери.
— Тук. — Трайстин се изправи.
— Моля, последвайте ме, сър. — Думата „сър“ очевидно беше чиста формалност, техникът не влагаше в нея уважение.