Трайстин се усмихна на Ултийна. И тя му отвърна с лека усмивка.
— Ще се срещнем по-късно, поне в комуникационната мрежа.
Жената кимна учтиво.
Трайстин последва служителя. Двамата завиха зад ъгъла и се озоваха пред редица затворени със завеси кабини. Техникът му посочи една от кабините, пред чийто вход завесата беше вдигната.
— Съблечете се и останете по бельо. След това застанете в центъра на помещението и позволете на уреда да обгърне тялото ви. Поставете ръцете си в ограничителните улеи и натиснете издатините под малките пръсти на двете си ръце. Има по една за всеки пръст. Стойте мирно. Уредът ще ви вземе кръв, кожен секрет и още няколко други необходими секрети. Когато чуете звуков сигнал и ограничителните улеи се вдигнат, можете да се облечете. След това тръгнете по коридора до чакалня Делта четири. Седнете там и изчакайте доктор Ихара. — Медицинският служител погледна Трайстин. — Разбрахте ли, сър?
— Да, разбрах.
Мъжът кимна и си отиде.
Трайстин дръпна завесата и започна да се съблича. Първо свали ботушите и ги постави в ъгъла на кабината. Пое дълбоко въздух и позволи на уреда да го обгърне, чувствайки хладната пластмаса до голата си кожа. Бедрото му потрепна от студа.
Вграденият нервен чип проблясна от притока на енергия — просто реагираше на кратките впръсквания и енергийни проверки, които заляха тялото на Трайстин.
Според нервния чип процесът бе завършен за по-малко от пет минути. Ограничителните улеи се вдигнаха. На места кожата на Трайстин бе изтръпнала и той се чудеше дали по-късно там няма да се появят малки синини.
Поклати глава. Това не можеше да се сравни с натъртването, което си бе навлякъл след падането по стълбата в станцията. Облече се бързо, махна завесата, после премина коридора и зави на ъгъла. В чакалнята имаше четири стола. Трите бяха заети от един майор и двама старши лейтенанти. Един от лейтенантите всъщност беше жена с пясъчноруса коса, не толкова светла като косата на Саля — сестрата на Трайстин, ала все пак тя бе първия русокос военен, който лейтенант Десол виждаше, откакто бе на служба.
Жената го погледна и се засмя. Той ѝ отвърна с усмивка.
В този миг друг действащ офицер, също лейтенант, когото Трайстин никога не беше виждал, излезе от стаята, клатейки глава.
— Следващият. Лейтенант Бери? — Набит лекар, облечен в зелена престилка, се изправи до вратата.
Блондинката с пясъчноруса коса се изправи и последва лекаря. Трайстин седна на стола и затвори очи като едва сега осъзна колко много всъщност е уморен.
— Следващият. Лейтенант Десол? — Набитият лекар в зелена престилка отново застана пред отворената врата.
Събуждайки се, Трайстин се опита да не подскочи и стана колкото бе възможно по-плавно.
— Не се тревожете. Впрочем, аз съм доктор Ихара. Вие, офицерите от граничната полоса, никога не успявате да си отдъхнете в достатъчна степен.
Трайстин го последва. Влязоха в голям кабинет. Стената отдясно представляваше екран, който изобразяваше пустошта в западните земи. Комбинацията писалище/компютърен терминал беше единствената мебелировка в помещението. Стената зад тях бе гола, с изключение на вградения в нея шкаф.
Погледът на Трайстин се отклони от панорамата с бързоподвижни облаци към третата фигура в кабинета — тя наподобяваше човешко тяло, облечено в блестящо сиво предпазно облекло. Стоманеносивите косми и квадратното лице бяха най-познатите на хората белези на цивилизацията Фаркан. Трайстин се опита да не обръща внимание на червените очи, широкия нос с една-единствена ноздра, който сякаш се разтваряше при всяко поемане на въздух. Подобните на кристали зъби не приличаха нито на кучешки, нито на глигански бивни и изглеждаха тъпи.
Ихара затвори вратата след Трайстин.
— Лейтенант Десол, това е Рули Джере, в най-общи линии чинът и рангът му отговарят на моя според… хегемонията на цивилизацията Фаркан.
Трайстин кимна. Терминът „хегемония“ беше определението, доближаващо се най-много до разбирането на човешките същества за чуждата цивилизация. Макар че според Трайстин с тази дума фарканите имаха предвид тип свръхвисоко развита технически, самоуправляваща се на основата на общото съгласие анархистична демокрация. Този тип демокрация поставяше над всичко природната среда и се развиваше в хармония с нея, разработвайки свърхмодерни технологии, за които коалицията Еко-Тек можеше само да точи зъби от разстояние.
— Радвам се да се запозная с вас, сър. — Трайстин направи лек поклон, чувствайки, че е необходимо да прояви уважението си по някакъв видим начин.