Трайстин почувства, че извънземният гледа през него и че наистина е извънземен. Но не можеше да даде отговор. Навлажни устните си с език.
— Войната предполага отнемане на живот. Какво всъщност се очаква от нас? Да оставим възвращенците да ни избият и после да вземат всичко наше в името на техния Пророк?
— Значи признавате, че сте крадец?
— Вие изопачавате думите ми.
— Наистина ли? — фарканът издаде остър звук. — Наистина ли?
— Ако аз съм крадец, значи и вие сте крадец.
— Аз съм крадец и го признавам. А вие?
Трайстин не искаше да признава нищо, дори и от философска гледна точка. Не беше сигурен какво от това щеше да стигне до командването. Затова забави отговора си.
— Крадец ли сте? — отново попита Джере.
— Тъй като всеки разумен вид трябва да вземе от другите живи същества, дори ако го прави с цел да намери храна за оцеляването си — опита се да спечели време Трайстин, — бих казал, че разумът изисква извършването на кражба в най-общия смисъл на тази дума.
— И всичко приема формата на кражба?
Трайстин сви рамене.
— Предполагам, че вземането предполага някакъв вид собственост, следователно ако не съществува собственост, вземането не би било кражба.
— Но какво представлява собствеността? Може ли да се каже за което и да е живо същество, че притежава нещо?
— Временно, да. Предполагам, че е така. — Трайстин почувства, че му става горещо, след миг тялото му щеше да плувне в пот.
— Това е внимателно подреден отговор и е верен. Но все пак ще признаете, че се храните. Тогава защо отказвате да признаете, че сте крадец? — Джере се размърда в креслото си, но така грациозно и тихо, че не издаде нито звук.
Лейтенантът остана безмълвен няколко секунди и изведнъж осъзна, че бедрото му слабо пулсира; осъзна абсурдността да се измъчва в спор от морален характер с извънземен — при положение, че Джере наистина беше фаркан.
Тишината се проточи така дълго, че Трайстин долови съскането на вентилаторите.
— Признахте, че разумните форми на живот трябва да вземат от другите форми на живот, за да оцелеят. Знаете, че това е вярно. Признахте, че аз съм крадец. Защо не признаете същото и за себе си? Защо не го направите?
— Самата дума е неприятна. — Трайстин почувства как изтръгват думите насила от него.
— Защо?
— Защо ли? Не зная.
Джере се изправи и натисна някакво копче върху компютърния терминал.
— Трябва да помислите за това, лейтенант Десол. Благодаря, че ми отделихте от времето си. — Устата му се отвори.
Трайстин се опита да не гледа с втренчен поглед дългите, остри, подобни на кристали зъби.
Клик. Сред възцарилата се тишина отварянето на вратата прозвуча като гръмотевица. Влезе военният лекар.
— Сега ще си почина няколко секунди — обяви Джере, използвайки същия „мислен“ глас, след това се насочи с тихи стъпки към задната врата и я затвори след себе си. Трайстин предположи, че съществото е от мъжки пол или фарканския еквивалент за това.
Ихара погледна лейтенант Десол.
— Беше доста дълго… за него.
Трайстин сви рамене, докато се питаше дали се бе провалил на някакъв тест.
— Бихте ли искали да дадете коментара си за интервюто? — попита Ихара.
— Всъщност не.
— Никой досега не е пожелал да го стори. Абсолютно никой. — Военният лекар въздъхна. — Добре, а какво ще кажете за самия Джере?
— Изглежда ми съвсем истински. — Трайстин потрепера. — И извънземен.
— Действително е такъв — изрече кисело Ихара.
— Защо искат интервюта с нас? — попита Трайстин.
— Това е игра. — Ихара погледна през открехнатата врата към празната чакалня. — Техниците от горното ниво се опитват да разрушат бариерите и да преодолеят изолацията му, а той се опитва да измъкне онова, което му трябва от вас.
— Той просто задаваше общи въпроси — предпазливо вметна Трайстин. — Въобще нищо свързано с военната тайна.
— Разбрах, че е така — сви устни Ихара. — Искат нещо. Имат някакъв план, но никой не знае какъв е той.
— Никой ли?
Ихара сниши гласа си.
— Медицинските щабни лекари направиха проверка на един от първите интервюирани дали не е дрогиран с някакъв опиат. След няколко дни получихме съобщение, с което ни заявиха, че всякакъв търговски и информационен обмен ще бъде прекъснат, ако това се случи отново. — Лекарят се засмя. — Така че никой няма да ви принуждава да кажете каквото и да било.