Трайстин не беше съвсем убеден, че може да вярва на Ихара, но кимна с глава.
— Между другото физическото ви състояние е добро — добави лекарят. — С десет процента надвишавате здравната норма. Спортувате редовно, нали?
— Доста редовно.
— Личи си. Има някакво незначително възпаление на носната лигавица. Вероятно в станцията ви е проникнала прекалено много от местната атмосфера.
— Има ли нещо друго? — попита Трайстин и погледна към затворената врата.
— Това е всичко. Но ако някога пожелаете да поговорите по този въпрос… или да ни уведомите за нещо…
— Зная къде да ви намеря.
Отдалечавайки се от медицинския център, Трайстин се питаше какво чак толкова ценно са предложили фарканите, че коалицията е позволила интервюта на четири очи с млади, обещаващи офицери. Наистина е било нещо ценно. Никой, дори извънземните, не даваха безплатно сведения за научни технологии.
Джере, както всички други, искаше нещо. Но какво? Вероятно изследването на моралните стойности на младшите офицери не оправдаваше средствата за технологиите, които коалицията бе получила. Наистина ли беше така? Или цялата работа се оказваше сложна игра на отгатване? Трайстин се замисли за Ихара. Лекарят не лъжеше. Тогава какво искаха фарканите? Не беше ли някаква информация, валидна за много на брой офицери? Или провеждаха някакво наблюдение? Какво би могло да бъде то? И защо го бяха предприели?
Трайстин пое дълбоко дъх и продължи да върви напред.
10.
Седнал на резбованата дървена пейка, Трайстин погледна към петметровата ивица с трева, която го разделяше от храстите и дърветата. Малко червено кленово дръвче се издигаше над бръшляна. Не знаеше каква бе дребната кафява птица с червеникава глава, но наблюдаваше как тя надигна врат, после напусна клончето и полетя към южния ъгъл на градината с куполообразен свод. След това забеляза дръвче, каквото не бе виждал досега.
Предполагаше се, че в градината с площ от сто квадратни метра се развива флора и фауна, които биха съответствали в екологично отношение на планетата Мейра, след като приключеше процесът по окончателното формиране на биосферата. Вероятно целта на градината бе да се провери екологичното равновесие в малък мащаб. Всъщност градината напомняше за онова, в каквото можеше да се превърне Мейра, онова, от което се нуждаеше коалицията Еко-Тек.
Един зелен гущер бързо се покатери по ствола на хибрид, наподобяващ дървото юка — със светложълти цветове и островърхи, бодливи листа. Езикът на гущера се стрелна напред, но Трайстин не можа да забележи плячката му, нито видя дали наистина имаше някаква плячка.
Размърда се на пейката, наслаждавайки се на ароматите на живи твари, на почивката от проникващата навсякъде миризма на пластмаса, озон и машинно масло. Тишината на вградения в мозъка му нервен чип го изпълваше с наслада. На никоя честота не се улавяха сигналите, повтаряни в мрежата; тук, под купола на градината, чипът действаше единствено върху регулацията на собствените му физически дадености — изостряше предимно зрението, скоростта на обмяната на веществата и свиването на мускулите, рефлексите — освен това му позволяваше да измерва времето.
Чик-чирик…
Викът на невидимата птица се сля с шумоленето на листата, разлюлени от скритите вентилатори, които създаваха изкуствени ветрове. Гущерът се скри зад ствола на дървото юка, а Трайстин погледна наляво, към малката горичка от лимони — ако група от четири дръвчета би могла да бъде наречена „горичка“. Чрез вградения чип провери колко е часа — 1643. Почти бе станало време да си тръгне и да се отправи към дома на Езилдия.
Чик-чирик…
Изправи се и преди да излезе през двойно уплътнените херметични затварящи се камери на път за жилищен район номер три, отправи поздрав към скритата птица. Миризмата на пластмаса и озон го притисна като стена, към нея се присъедини и брътвежът на електронната комуникационна система, уловен от нервния чип. Едва не спря насред път, но си наложи да продължи напред.
За миг забави ход при подземната станция, където се пресичаха тунелите. Там имаше дузина малки магазинчета, отдалечени от тунела. Най-сетне Трайстин спря пред един от тях с надпис „Лакомства“.
Върху пластмасовия тезгях бяха поставени декоративни кутии, пълни с изсушени плодове. Трайстин взе един от тях и потрепера, виждайки цената. Но плодът очевидно бе докаран от друга планета, а цените на транспортните разходи бяха баснословни. И все пак да даде толкова за един плод? Когато човек може да го отгледа навсякъде, стига да знае какво прави. Поклати глава.