Т-р-ра-ам… Стаята се разклати от вибрациите.
Езилдия докосна устните на Трайстин със своите.
— Този път водната комета премина твърде близо. Сигурно е била насочена към южния басейн.
— Към новото южно море — поправи я Трайстин. — Там сега има вода.
— Не ви ли се отразява преминаването на кометата твърде зле?
— Ужасно зле, особено когато си включен към системата при пълна степен на чувствителност. Дори светкавиците край граничната полоса се отразяват зле. — Той стисна ръкага ѝ.
— Трайстин…
— Да?
— Просто стой тук. Ще го направиш, нали? — Тя стисна ръката му. — Можем да си приготвим нещо за хапване по-късно. Радвам се, че дойде, макар и да се обади толкова късно.
Трайстин се наведе и я целуна по врата. Тъмната ѝ коса миришеше на чистота и свежест, прищя му се да зарови лице в нея, да изхвърли от съзнанието си спомените за амоняка и тревата от пустошта. Вместо това се вгледа в профила ѝ — в почти месестия нос, тънките устни, не особено плоските скули, в леко златистата кожа, обгърната от меката тъмна коса.
Езилдия се усмихна.
— Точно това обичам у теб.
— Кое?
— Когато се отпуснеш, си тук изцяло — тялом и духом.
— Нима понякога не съм? — Всъщност къде се намираше той? За какво мислеше — за възвращенци или за фаркани?
— Знаеш какво искам да кажа. Понякога хората кимат с глава, съгласяват се, поддържат разговора, но имаш чувството, че са отдалечени на хиляда разтега от теб и изобщо не ги е грижа какво казваш. А ти ме гледаш и си тук. — Тя впери поглед в Трайстин. — Поне по-голямата част от времето. Но сега не си тук. Къде се отнесе?
— Днес се срещнах с фаркан.
Езилдия потрепера.
— Аз също съм срещала фаркан преди години. Те са зловещи. Като че гледат направо през теб. Целите сиви, с изключение на плашещите червени очи и онези зеленикави зъби.
— Как стана така, че го срещна? — попита Трайстин.
— Изпратиха група техници фаркани на Карсън. На тази планета се намират корабостроителниците. Майка ми помагаше на транслационния инженер. Тя работи доста дълго време с тях и доведе един фаркан на вечеря у дома. Те също са изградени от въглеводороди като нас, но имат много по-голяма нужда от арсеник, отколкото човешките същества. — Езилдия поклати глава.
— И ти не го хареса? Или беше не гостенин, а гостенка?
— Те имат ли полове? Така и не успях да разбера. Много са потайни, много учтиви — поне Херен Джул беше такъв.
— Онзи, когото срещнах, беше същия — добави Трайстин. — Но същевременно много настойчив.
— И Херен беше такъв. Той — предполагам, че наистина беше от мъжки пол — непрекъснато ме разпитваше защо искаме да имаме деца. Тогава бях на четиринайсет години и въобще не мислех за деца. — Смехът на Езилдия заглъхна бързо.
— Хайде да не приказваме за тях. — Трайстин отново леко стисна рамото ѝ.
— Ти все още си разстроен, нали?
— Аз ли?
— Да, ти.
Трайстин погледна малкото килимче на пода.
— Предполагам, че е така. Ала не го осъзнавах.
— Не трябва да говорим за извънземни, нито за възвращенци, нито за работа. — Езилдия се наведе към Трайстин и го целуна по бузата. — Имам малко истински спагети от Карсън. И съм приготвила истински сос — доматите се запазват добре в контейнерите. — Тя се изправи. — Ела да си побъбрим.
Трайстин я последва до кухненската ниша, подпря гръб о стената и надникна вътре — нямаше достатъчно място за двама души.
— Няма да отнеме много време.
— Добре.
— И не се хили. Няма да те прехраня. Няма дори да ти предложа от шоколадовите бонбони, които донесе.
Трайстин се ухили.
— Невъзможен си.
— Е, не винаги.
Езилдия отново се обърна към малките фурнички и огромната тенджера, пълна с вода — прекалено голяма за миниатюрната печка. Трайстин зачака.
11.
„И какво ще спечели човек, придобивайки всички земи под небето, ако цената на тези земи са чувства, проникнали в сърцето му, които отвращават Бога?
Но какво отвращава Бога, ще попитате. Вие сте избрания от Бога народ, а аз съм Неговия Пророк и ви казвам, че отвратително за Бог е онова, което не Му се нрави и отхвърля учението Му.
Но какво не се нрави на Бог? Мъж, който не почита Бога и учението Му повече от всичко на света. Жена, която поставя светските развлечения над дълга си да ражда нови души и да ги възпитава в дух на преклонение пред Бога и Неговото учение.