— Шефовете на техническия отдел в щаба няма да се зарадват особено. Неизправният агрегат напразно изразходва гориво.
— Нека не се радват. Това е по-добре, отколкото да загинеш. Кажи им, че вината е моя.
— Благодаря ви, сър. Не мога да кажа, че с нетърпение очаквах да изляза навън.
— Ще трябва да направиш нещо по този въпрос, след като се справим с възвращенците, но сега не е нужно да се тревожиш за техническия отдел, докато трае нападението. — Трайстин прекъсна връзката и се върна към наблюдението на екраните.
Нищо.
Продължи да наблюдава постъпващите данни, както и информацията от сателитния плотер, но всичко продължаваше да бъде както преди. След това премина през системите за поддръжка на базата. Освен кула номер едно и работещия зле, но все още подвижен култиватор, оставаха десетки по-маловажни проблеми, включително все още изкривената врата на килията в блок Б.
След като провери състоянието на системите за поддръжка на базата, Трайстин прегледа всички наскоро постъпили съобщения. Повечето съдържаха рутинна информация, с изключение на рапорта на Джерфел, в който се съобщаваше за нападение на възвращенците, състояло се предната вечер. Той не знаеше абсолютно нищо за него. Ако се съдеше от рапорта на Джерфел, тя бе успяла да го неутрализира бързо. Разгледа забележката за употреба на ракетите като средство за подаване на сигнали. Тъканта на новите скафандри на възвращенците флуоресцираше слабо нощем — поне това съобщаваха колегите от нощната смяна. Щеше да се опита да го има предвид, макар че му предстоеше да дава нощно дежурство едва след един месец.
Клинг! Трайстин облиза сухите си устни и прие съобщението.
„До всички станции по Граничната полоса. Защита едно. Защита едно. Атмосферните условия изключват възможността за откриване и неутрализация на параглайдерите. Повтарям — околните атмосферни условия изключват възможността за откриване и неутрализация на параглайдерите. Вероятен час на приземяване 1256. Повтарям: вероятен час на приземяване — 1256. Защита едно. Защита едно…“
Околните атмосферни условия ли? Отново провери данните от метеорологическия спътник. Повече от половината небе беше съвсем ясно, картината бе съвсем обичайна. По-вероятно беше, че не са успели да проникнат зад защитните механизми на възвращенците. Защо командването просто не си го признаеше? Във всеки случай възвращенците се бяха приземили и нито лазер, нито ракета бе насочена срещу тях. Вероятно бяха взели със себе си още тежки нападателни оръжия. Трайстин задейства всичките предпазни щитове на станцията, с изключение на тези пред перките на турбината, след това се свърза с компютърния терминал на техника.
— Хайсин, командния модул не е засякъл възвращенците, те вече са се приземили, но никой не знае къде е станало това. Сега спускаме предпазните щитове — с изключение на онези пред турбината. Като вземем предвид новите играчки, с които разполагат възвращенците, могат да налетят на главите ни, преди скенерите да са регистрирали присъствието им.
— Нямам нищо против да не спускаме щитовете пред турбината, сър.
— Ще те уведомя как ще процедираме. В случай, че те не обявят пристигането си по друг начин.
— Настроението ви е много ведро, сър.
— Опитвам се да го поддържам такова, Хайсин. — Трайстин прекъсна връзката с терминала на техника и незабавно провери сателитния плотер, скенерите, дори системата за наблюдение на далечни разстояния — от която обикновено нямаше кой знае каква полза, освен когато засичаше действие на двигател на космически кораб. Нищо не откри, въпреки това напрежението във вътрешностите му нарасна, вероятно предизвикано от прекадено голямото количество „Състейн“, което беше изпил.
Решението му да забрани на Хайсин да елиминира дефектния култиватор го накара да се почувства по-добре. Ако възвращенците нападнеха и Трайстин не съумееше да ги спре, култиваторът нямаше никакво значение. Ако възвращенците нападнеха някой друг и предизвикаха бъркотия, на никого нямаше да му е до този култиватор. Не и с онези четири параглайдера, които никой не можеше да проследи. Направи опит да съсредоточи вниманието си върху екраните.
Минутите се нижеха бавно, Трайстин внимателно следеше екраните с пълен оптичен изглед — но те показваха единствено няколкото местни кактуса, превити под засилващите се ветрове, както и дебела няколко сантиметра пясъчна пелена, която се носеше по хълмовете. Твърде често опитваше и екраните, работещи с голяма разделителна способност при пълно енергийно натоварване. Нищо не се променяше.