Выбрать главу

Бури се зараждаха на изток, после замираха. Ветровете се засилваха и стихваха, миризмата на амоняк и трева от пустошта дразнеше носа му. От време на време кихаше и носът го заболяваше още повече.

— Лейтенант? Чухте ли нещо?

— Все още не.

— Култиваторът затъна в пясъка, сър.

— Е… в такъв случай няма къде да отиде, тъй че не е нужно да го обездвижваш.

— Модулът му за придвижване вероятно също е излязъл от строя.

— Вината е моя. — Трайстин сви рамене. В края на краищата щеше да стане точно така. Офицерите се оказваха виновни за всичко и техниците не биваше да се тревожат. Отново се съсредоточи върху четирите екрана, но все още не намираше никакви следи от възвращенците.

Х-х-ш-ш-тт… Слаба вълна от статично електричество пропълзя по мрежата. Трайстин провери данните от метеорологичния спътник, но според тях следобедната буря този ден беше затихнала рано.

Клинг! Трайстин прие съобщението чрез вградения нервен чип.

„До всички станции по Граничната полоса. Защита едно остава. Защита едно остава. Очаквайте нападения срещу граничните станции по всяко време. Повтарям: очаквайте нападения срещу граничните станции по всяко време. Защита едно. Защита едно.“

Прекрасно. Командването на граничните станции очаквало нападения. И къде по продължение на дългата двеста хиляди разтега гранична полоса очакваше командването тези нападения?

Пое малка глътка „Състейн“, изправи се и се протегна. Според „Защита едно“ трябваше да остане „в непосредствена физическа близост“ до командния компютърен терминал, но от друга страна имаше нужда да поизопне схванатите си мускули, особено ако възвращенците наистина идваха.

След като се протегна, Трайстин заобиколи командния терминал и погледна в шкафа. Бойният му скафандър стоеше там; там беше и картечницата. Той разпечата един пълнител с патрони и го постави до оръжието, което не трябваше да бъде заредено вътре в станцията; правеше се изключение, само когато бе нарушена херметичната ѝ изолация и въздухът изтичаше навън. Командването на граничната полоса нямаше да остане възхитено, ако небрежни офицери пробиеха дупки в станцията. Възвращенците и самата планета Мейра създаваха достатъчно проблеми.

Трайстин се върна с бавни стъпки към контролното кресло и седна в него.

В 14:59.03 часа забеляза малки облачета прах, издигащи се над върховете на възвишенията на северозапад. Незабавно настрои скенерите на най-ниския честотен обхват. Откри изкривените образи на войници — мисионерите на възвращенците.

Този път обаче в близост до граничната полоса не се виждаха никакви образи — единствено петна до хълмовете зад полосата. Нищо не се различаваше ясно — само от време на време се вдигаха облачета прах, което не би могло да бъде природно явление. Ала скенерите не показваха какво бе причинило вдигането на облачетата прах.

Трайстин облиза устни, провери всички защитни системи, опитвайки се да изчисли каква трябва да бъде траекторията на ракетата, за да достигне до задната страна на хълма.

Бам! Ударът на първия тежък снаряд отекна в цялата станция. В 15:01.12 часа червените светлини на тревогата блеснаха в цялата мрежа. Трайстин изсумтя.

— Страхотно предупреждение получихме от купчините хардуер тук, няма що! — После подаде тревога към Хайсин. — Възвращенци! Заели са позиция зад хълмовете. Изглежда, че ще ни обстрелват със снаряди. Не виждам никакви следи от придвижване на войници.

— Кучи синове!

Бам! Бам!

Въпреки допълнителните удари, тъй като те едва достигаха сантиметри над нивото на почвата, Трайстин се въздържа да спусне предпазните щитове пред турбината — поне засега — и изпрати светкавичен рапорт за нападението по мрежата.

— До Командването на Граничната полоса. Тук база Ален Изток Три. Десол. База Ален Изток Три е обстрелвана. Възвращенците не се виждат с просто око. Уредите не са регистрирали присъствието им…

Бам! Експлодира още един снаряд — този път в почвата на по-малко от три метра от по-ниската стена на станцията.

Трайстин изстреля едновременно три ракети.

Още два снаряда се забиха в мощния предпазен щит на станцията, твърде далеч от перките на турбината и от защитните системи на базата.

Лейтенантът се намръщи. Защо възвращенците нападаха тъкмо този участък? Огледа внимателно плана на станцията и отбеляза факта, че клетките с гориво бяха разположени под и зад по-ниските стени.